Политолози: Всяка една промяна на Изборния кодекс непосредствено преди вота води до недоверие в честността му

В деня на връчването на втория мандат, колко близо сме до поредните парламентарни избори, как ще се пренареди политическата карта и има ли значение с какво ще гласуваме и какви са очакванията за политическата игра през новия сезон?

В студиото на „Добро утро, Европа“ гостуват политолозите Иво Инджов и Яница Петкова.

Начинът на гласуване и предлаганите промени в Изборния кодекс се очертават като една от основните теми преди предстоящите избори. Петкова прогнозира, че дебатът ще бъде кратък, но напрегнат, тъй като решенията трябва да бъдат взети в ограничени срокове. „Всяка една промяна непосредствено преди вота създава впечатление, че се прави с цел“, коментира тя и добави, че подобни спорове трудно водят до повишаване на избирателната активност.

Според Петкова темата за начина на гласуване традиционно поражда недоверие, особено в условията на остро политическо противопоставяне. „Не съм сигурна, че това ще е позитивно за гласуването или за увеличаването на избирателната активност“, посочи тя, като подчерта, че независимо от качеството на предложенията, всяка късна промяна поражда съмнения в мотивите на вносителите им. „Едно перманентно прекрояване преди всеки един вот наистина създава впечатление, че този, който прави промяната, го прави с някаква цел“, заяви тя. По думите ѝ, макар целите формално да са „повишаване на справедливостта, честността и прозрачността“, резултатът досега е бил „по-малко вяра в прозрачността и честността на изборите“.

Не трябва да се хиперболизира значението на това как се отчитат гласовете – машината, бюлетината, секцията, урната. Все пак трябва да има някакъв друг стимул. Трябва да има тематични акценти в кампанията, някакъв друг тип емоция. Не може всичко да се свежда от страна на опозицията до махането на модела „Борисов-Пеевски“.

Трябва да има политически обещания, реално разчетени: какво ще се промени в икономиката, в социалната сфера, в сигурността, за да могат много хора, които бяха на площадите, да отидат и да гласуват. Защото там нямаше само привърженици на ПП-ДБ, имаше и националисти, и безпартийни, различни поколения и хора от различни етноси.

Иво Инджов, политолог

Политологът Иво Инджов защити тезата, че пълният машинен вот е дал по-добри резултати в българските условия. „Въпреки че машинният вот не се прилага никъде в Европа, в България е доказано, че той работи“, каза Инджов, като припомни, че тогава е имало по-малко недействителни бюлетини и по-слаби индикации за купуване на гласове. Според него връщането към този модел би било по-добър вариант от въвеждането на нови технологии „в последния момент“, които „основателно създават подозрение“.

От днешна гледна точка, ако формация на Радев не участва на тези избори, трудно ще бъде сформирано антикорупционно мнозинство в парламента. Пък и да си представим ПП-ДБ да се коалират с партия на Радев също е малко сложно, да не кажа почти невъзможно на този етап. Можем обаче да си представим мнозинство в парламента, което да приеме някои радикални мерки за отпушване на определени политики.

Ако Радев не участва, ще имаме ПП-ДБ с подобрен резултат, ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ – ще паднат, но ПП-ДБ няма да може да сформира самостоятелно управление. Вече няма как да има самостоятелно управление, но те няма да могат да бъдат и партия хегемон, около която да се групират други политически сили. Те казаха ясно, че няма да управляват с ГЕРБ, а с националистите също няма как. Тогава остава ГЕРБ – но с кого? С БСП и „Има такъв народ“, които според социологическите проучвания може и да не влязат в парламента, или с националистите, което също не става. Те ще бъдат отслабени и няма да имат легитимност отново да управляват, особено ако получат по-нисък резултат. И тогава отиваме на нови избори.

Иво Инджов, политолог

Целия разговор вижте във видеото.