Политолог: Проблем е, че партиите говорят предимно за това кого не харесват, но не и с кого биха управлявали

Ходовете на политиците и нагласите на избирателите 10 дни преди вота. В ефира на „Добро утро, Европа“ предизборната ситуация в страната коментира политологът Любомир Стефанов. 

Политическата кампания в България протича вяло и остава почти невидима за обществото, посочи политологът Любомир Стефанов. „Кампанията на този етап я няма. Аз поне не я виждам. Мисля, че нашите съграждани също не я виждат“, заяви той, като подчерта, че фокусът често се измества към теми, по които страната няма съществена роля.

Според него политиците все по-често избягват директния сблъсък и залагат на контролирани канали за комуникация. „Избягва се контактът с другите – конкуренти, опоненти, врагове“, отбеляза Стефанов, визирайки активността в социалните мрежи и участията в онлайн формати. По думите му тези участия са силно режисирани: „Думата ‘интервю’ не подхожда“, тъй като „синхронът между въпросите и отговорите е твърде подозрителен“.

Липсата на реален дебат поставя под съмнение и качеството на политическото представителство. „Не очаквам лидерски дебат“, заяви Стефанов и допълни, че част от политиците „май не са лидери“, защото избягват открит разговор с избирателите и опонентите си.

Дали е възможно да отидем на нови избори през септември – Възможно е.  Дали трябва – Не, не трябва. Обаче ако не намерят тези хора в себе си моралните, личностни и политически качества, които да им позволят да направят прилично почтено управление,  да, ще ходим избори докато трябва.

Той разкритикува и неясните послания за бъдещо управление, като подчерта: „Не се изказват възможности за управление, а се говори кой кого харесва“.

За мен е проблематично точно това, че не се изказват възможности за управление, а се говори: „Аз този го хареса, а този не го харесвам“.  Тоест, отново преповтаряме 2021 година, което е много тъжно, защото явно не сме се научили уроците.

Въпреки неяснотата около съставянето на кабинет, политологът допуска нестандартен изход след изборите. „В една голяма степен обещанията няма да се изпълнят“, прогнозира той, но очерта възможен сценарий: „По-скоро е възможно да видим някакъв интересен и иновативен формат на управление“.

Ако искаме да се подобрят нещата, то това е колективно, общонационално усилие. Всеки трябва да даде най-доброто от себе си, за да може накрая всички да сме добре. 

Според него това може да бъде „правителство на малцинството с конюнктурни мнозинства“, което да търси плаваща подкрепа в парламента.

Ако не вярваме на нашите публични политически представители, на хората, които са в институциите, натоварени да охраняват процеса, тогава в какво вярваме? 

Тогава няма смисъл от закона. Ако не сме съгласни, че това е инструментът и начинът, по който ще се уреждат нашите взаимоотношения, трябва да измислим нещо друго.

Целия разговор вижте във видеото.