От Euronews България

Публикувано на 08/02/2026 - 14:30

Двама души, които обществото познава  като журналист и политолог това издание на „Арт и Факти“ ще ви покаже като поетеса и астрофотограф. Освен за Елица Виденова и Христо Панчугов, ви разказваме още за българското участие на първия за годината голям международен филмов форум – „Берлинале“, и за „Оскар“ номинациите, сред които е лентата на испанския режисьор Оливър Лакс „Сират“. А по следите на великите в Париж ви водим в дома на Виктор Юго.

АРТ

Светла и топла като лятното слънце, и пъстроцветна, като есента – такава е поезията на Елица Виденова. А за среща с осмата ѝ стихосбирка „Тази есен е лятно момиче“ няма по-подходящ момент от времето между зимата и пролетта.

“Защото нашият живот минава пре различни сезони”, казва Елица. Между стиховете ѝ в тази книга са и нейните усмивки от различни сезони, уловени от трима фотографи. Тук е и нейният неизменен спътник – петрушката Лиско.

Дали минаваш през сезоните с верен приятел, или сам, понякога е въпрос и на обстоятелства. Но да намираш баланс е избор, прозира от стиховете на Елица, която извън поезията е познатa и от телевизионния екран, и от радио ефира.

“Когато ми дойдат малко в повече ежедневните ангажименти в журналистиката, аз сякаш искам да избягам, за да намеря баланс и равновесие. И това ми се случва с поезията“, споделя тя.

Как намира баланса една жена в това турбулентно време, как той звучи в стиховете ѝ? Гледайте от минута 0:59.

СЛЕДИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ

Намираме се на едно от най-красивите и символични места в Париж – Place des Vosges. Тук, между тези стени, в продължение на шестнайсет години живее човекът, който ще се превърне в съвестта на Франция. Писател, поет, драматург, художник, политик. Това е домът на Виктор Юго.

Toй съществува благодарение на неговия близък приятел и верен поддръжник Пол Мьорис. Именно той предлага на парижкото кметство да създаде „Музея на Виктор Юго“, като дарява свои колекции, заедно със семейни дарения.

Апартаментът, из който ни развежда нашият кореспондент Йорданка Костадинова, е възстановка. Но тя е изградена от автентични предмети, мебели и произведения, принадлежали на самия Юго. Това не е просто музей. Това е разказ за един живот.

В него всички стаи отговарят на различен етап – преди изгнанието, по време на изгнанието и след него. Тук Юго не се разказва чрез книги, а чрез образи и предмети.

„Когато идва тук, Виктор Юго вече е много известен – като поет, драматург и романист. Именно през този период неговият театър достига своя апогей,“ разказва пред камерата ни Жерар Одине, директор на Музея.

Между тези стени обаче е запазено не само тайнството на писането на Юго, а и неговите житейски тържества и трагедия. През 1843 година любимата му дъщеря Леополдин загива, удавяйки се в Сена, малко след сватбата си.Именно тук личната болка и общественият ангажимент започват да се преплитат. Виктор Юго се превръща не само в писател, а в глас на справедливостта. През 1848 година революцията достига и до този дом.

Днес той продължава да живее. Тук идват хиляди посетители от цял свят. Сред тях – и деца, които слушат в захлас историите за човек, чиито думи говорят и днес. Гледайте от минута 05:53.

ФАКТ

Телевизионните зрители го познават като политически коментатор. Студентите му – като преподавател по политология. В „Арт и Факти“ обаче ще го поставим на фокус. Като астрофотограф.

“Аз до 30-тата си година изобщо не снимах – не обичах и не можех да снимам. И в един момент ми подариха камера, което се оказа нов тип изживяване, което отвори съвсем нов тип интереси“, разказва Христо Панчугов.

Фотографията се оказва бягство от самотата по време на командировките му и се превръща в хоби, едно от най-трайните за него. Да си сам под звездното небе, без да мислиш за нищо, определя като интересно преживяване, което му дава възможност на да се вгледа и в себе си. Отделно астрофотографията е предизвикателство.

„Да не говорим, че и самата гледка също си струва, докато чакаш да се получи фотографията“, допълва Панчугов.

Навършват се 11 години от първата му изложба – „Изложба, пълна с небе“ – отпратка към Тери Пратчет, чиито книги оказват съществено влияние върху политолога. Дали заглавие на друга негова книга ще стане отправна точка за следваща изложба или за книга на Христо Панчугов? Какво научава той за себе си, докато снима звездното небе, и как изглежда то през неговата камера, гледайте от минута 10:44.

ЦВЯТ

Следващите минути посвещаваме на киното и фестивалите, които отличават най-добрите в индустрията. В навечерито на 76-ото издание на Берлинския международен филмов фестивал директорът на Националния филмов център Петър Тодоров е пред камерата ни с подробности за българското участие на форума: три филма, един артист в платформата за таланти и български щанд.

“Този щанд представя възможностите на творците да правят кино в България – да снимат у нас, със свои партньори от българска страна, съответно – ако имат чуждестранни проети, да намерят български екипи и да ги заснемат там, и да работят по мярката за възстановяване на разходи. Затова има голям интерес, щандът винаги привлича много хора“, кава Тодоров.

Филмите с българско участие на форума са различни като тематика, общото е, че са международни копродукции. А ключово за тази година е, че за първи път от 3 десетилетия имаме филм, селектиран в основната конкурсна програма. „Нина Роза“.

Още две филмови заглавия с българско участие са сред участниците на „Берлинале“ – „Лъст“ и „Атлас на вселената“. В световния топ с попада в Програмата „Berlinale Talents“ и талантливата Анди Стоева.

Какви ще са резултатите от “Берлинале” – предстои да видим. А още за участниците гледайте от минута 17:01.

СВЯТ

Месец преди Оскарите вече са ясни и номинациите на Международната филмова академия. С цели 16 тазгодишната надпревара оглави хорърът „Грешници”, като реабилитира жанра на ужаса. В списъка на 13 категории попадна друга лента – “Битка след битка”, а по 9 номинации получиха “Франкенщайн”, “Върховният Марти” и “Сантиментална стойност”. А днес ви срещаме с испанския режисьор Оливър Лакс. След като спечели наградата на журито в Кан миналата година и наскоро обра шест отличия от Европейските филмови награди, неговият „Сират“ (Sirat) спечели и две номинации за Оскар – за най-добър междумароден филм и най-добър звук.

“Живеем в наистина специфичен период. Със сигурност Академията, наградите Оскар, са по-отворени, по-млади. И мисля още, че сме уморени да гледаме едни и същи филми”, казва Лакс.

А на въпрос на Евронюз дали мисли, че киното има силата да ни върне човечността, отговаря: „Мисля, че киното и изкуството са начин да се излекува колективното въображение. По определен начин ние го правим, ние лекуваме. Вчера бях с повечето ми колеги, Маша, Хоакин, и нашите филми са отражение на едно общество, което се опитва да погледне към раните, което се опитва да излекува тази транспоколенческа болка, която изпитваме, да прекъсне веригата ѝ. Това е проблемът в днешно време, ние страдаме, затова провокираме страдание. Така че да, мисля, че киното може да повдигне съвестта ни, надявам се. Наистина вярвам”.

Кои ще са победителите на тазгодишните Оскари ще стане ясно на церемонията в Dolby Theatre на 14 март. Нашият разказ в аванс и срещата с Лакс е от минута 21:18.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 15 февруари, а следващото издание — на 22 февруари. Винаги от 13:30 часа.

Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Абонирайте се! Бъдете с нас!

Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: