По следите на Георги Божилов-Слона, Клод Моне и антична статуя | Арт и Факти (14.09.25)

Следи на Георги Божилов-Слона в Стария Пловдив и на Клод Моне в Живерни, втората статуя от Хераклея Синтика и най-голямата колекция от български килими в „Арт и Факти“ (14.09.20205 г.)

Ще ви заведем на върха на Небет тепе в Пловдив, за да ви разкажем за легендарния художник Георги-Божилов-Слона, чиято 90 годишнина от рождението му този месец отбелязват и Националните есенни изложби. Ще надникнем и в ателието на реставратора на втората статуя от Хераклея Синтика. И ще ви предложим разказа на Асошиейтид прес за изложба с български килими. А от Франция ще дадем начало на поредицата „Следите на великите“, в която Йорданка Костадинова ще ни води на местата, където големите творци са живели и създавали своите шедьоври. С всичко това започваме втория сезон на „Арт и Факти“.

АРТ

На върха на Небет Тепе къщата на Атанас Кръстев, познат повече като Начо Културата или Вечния кмет на Стария Пловдив, още пази спомена за пловдивската група художници от 60-те години. От минута 01:16 портата ѝ прекрачваме с фотографа Мия Божилова, дъщеря на един от тях – Георги Божилов-Слона.

Домът на Начо, който днес е музей и галерия „Червеното пони“, е мястото на първата изложба в Стария Пловдив. И тя е на Георги Божилов.

„Първата изложба е с акварели. Организира Начо изложбата, пък той в това време е в Толбухинския театър с Катя Паскалев – тя е там актриса. И Начо им изпраща пари, за да дойдат на откриването на изложбата. Но те не идват и изпращат телеграма: Парите ги няма, няма и нас да ни има“, разказва Мия за тяхната бохемска, голяма, романтична любов. 

Тази любов е легендарна още тогава. Тя е и символ на свободата във време, когато идеологическите догми са се опитвали да владеят и хората на изкуството. Но не и пловдивска група Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев и Георги Божилов.

В стаята на Начо Културата, която и днес е пълна с картини на Старата пловдивска бохема, еднo платно на Жоро Слона от 1961-ва ни връща в ранните му години. От ранните му години са и творбите, които до края на септември може да се видят в Галерия „Люнион“ под тепетата.

И ако не само в Червеното пони, но и в целия Стар град се усеща духа на Георги Божилов-Слона, тази година, когато отбелязваме 90 години от рождението му, Националните есенни изложби в Пловдив през септември строят мост между него и съвременното изкуство.

СЛЕДИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ

От селцето Живерни, където е домът на един от най-великите художници на Франция – Клод Моне – нашият кореспондент там Йорданка Костадинова започва поредицата „Следите на великите“. Там Моне пристига през 1883 г. със семейството си – Алис Ошеде и техните осем деца. Първоначално наема къщата, а по-късно я купува, превръщайки я в дом, в който живее повече от 40 години – най-дългият период в живота му. Когато се установява тук, дългата розова къща е заобиколена от градина от един хектар – с ябълкови дръвчета и зеленчуци. Една дълга алея от кипариси и смърчове води от портата до входа, а лехите са оградени с чемшири.

Очарован от това място, Моне веднага започва да го преобразява, като прилага в градината знанията си като художник. През 1893 г. Моне разширява имота си и създава „водната градина“ – с японски мост, бамбук и водни лилии, които по-късно ще се превърнат в най-знаковите му платна. В самата къща откриваме и една изключителна колекция – повече от 200 японски гравюри от майстори като Хокусай и Хирошиге. Тяхната естетика – чисти линии, контрасти, изобразяване на природата и сезоните – оказва дълбоко влияние върху погледа на Моне към света и върху неговото изкуство.

Живерни постепенно се превръща в своеобразна лаборатория на импресионизма. Тук Моне развива идеята за „серии“ – рисува един и същ мотив в различни часове на деня и сезони. Домът му привлича млади художници от Франция и чужбина – особено американски импресионисти като Теодор Робинсън и Джон Сингър Сарджънт. Така селцето се утвърждава като духовна столица на импресионизма, а Моне – като неговият най-голям вдъхновител.

От минута 09:11 може да видите как, благодарение на Фондацията „Claude Monet“, домът и градините са възстановени и съхранени почти непроменени. Те пазят същия дух на хармония и поезия, който е вдъхновявал художника през целия му живот, и продължават да очароват стотици хиляди посетители от цял свят.

ФАКТ

С една глава по-висока. Посетителите на Националния археологически музей в София мерят ръст с втората статуя от Хераклея Синтика около година след нейното откриване от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински в Големия канал на древния град край Рупите.

Под земята мраморната фигура на 1600 години лежеше без глава и дясна китка срещу мястото, където по-рано археолозите откриха изцяло запазена статуята на мъж, за която обявиха, че вероятно е на изобразения като бог Хермес внук на император Октавиан Август – Луций. След като бе намерена липсватаща глава на втората статуя, започна и приключението по нейното възстановяване във вида, в който древният творец я е създал. В него още на място в Петрич го започва реставраторът Китан Китанов. Но най-въвлечена се оказва Ренета Караманова-Здравкова – художник реставратор в Националния археологически музей.

„Имаше дебел слой пръст“, разказва предзивкателствата по работата си Ренета.

В лабораторията на Националния археологически музей тя работи по статуята милиметър по милиметър месеци наред. А когато идва ред за прикрепяне на главата ѝ, се включва и скулпторът Рафаил Георгиев. И мраморната фигура, създадена през втори век, претърпяла тежко земетресение през четвърти, атакувана след това от ранни християни и скрита дълбоко от верни езичници, този август вече бе готова да засияе в целия си блясък.

Чия обаче е тази статуя? Археологът, който първия в вижда, проф. Людмил Вагалински, признава, че на този етап не са успели да установят това и имат само предположения. Сигурно е едно: втората статуя от Хераклея Синтика е един от най-добрите образци на античното изкуство, допълва пред камерата ни директорът на Националния археологически музей доц. д-р Христо Попов.

А каква е мечтата на Ренета Караманова-Здравкова – вижте от минута 13:59, а до края на септември може да видите и на живо загадъчния мраморен красавец в Националния археологически музей в София.

СВЯТ

На едно поле, в сърцето на Балканите, са разстлани близо хиляда ръчно тъкани килима. Цветовете им се преливат един в друг като живо море от традиция. Това е Carpet Fest – най-голямата изложба на антични български килими на открито.

Колекцията е на холандеца Якоб ван Беелен, който живее в България от 2008 година. Той е прекарал десетилетия в търсене и съхранение на тези съкровища.

„Българските килими може да не са най-красивите, най-качествените или най-скъпите в света, но те са безспорно български и носят свой уникален „език“. Макар традицията на килимарството да произхожда от Изтока, България е развила свои отличителни стилове чрез важни центрове за тъкане като Чипровци и Пирот. Исторически, тези школи са произвеждали килими за по-широкия пазар на Османската империя, съчетавайки занаятчийското майсторство с културната идентичност“.

Традицията на килимарството идва от Изтока, но в България тя намира своя неповторим почерк. Чипровци и Пирот са местата, където векове наред се тъкат модели, днес – разпознаваеми в целия свят. Сред килимите хората се разхождат, снимат и разговарят с колекционера. За него обаче фестивалът е повече от изложба – той е прозорец към самата традиция, като показва окажа както самите килими, така и работилниците, от които произхождат.

„Представяме най-голямата колекция от автентични български килими. Наред с това организираме различни работилници по естествено боядисване, предене и тъкане – всичко, свързано с изкуството на килимарството. Нашата цел е да покажем как е съхранена 350-годишна традиция и да предизвикаме интереса на възможно най-широка аудитория към тази безценна част от нематериалното културно наследство на България“, разказва Владислава Андреева, организатор на Carpet Fest.

Над деветстотин килима, стотици посетители и една история, която продължава вече над 350 години може да видите в репортажа на AP от минута 20:40, който завършва така:

Carpet Fest доказва: традицията не е минало. Тя е живо настояще, което обединява хора, цветове и култури – и разкрива душата на България.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 21 септември, а следващото издание – на 28 септември. Винаги от 13:30 часа. Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Ето и къде да ни пишете: [email protected]