От Euronews България

Публикувано на 12/10/2025 - 14:11

От юрист до филмов продуцент със звездни световни награди – с Катя Тричкова започваме пътешествие от ролята ѝ на жури в Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“ до нейната професионална трансформация. Поглеждаме какво има над стената с  художника  и графити легендата Станислав Трифонов-Насимо и провокативната му изложба в подлеза на НДК. Слушаме хоровата композиция „Ирландска благословия“ на младия композитор и диригент Мартин Кръстев, с която спечели две международни отличия. Разхождаме се из Льо Маре, чиято слава тръгва като „Блато“ и го издига до най-стария артистичен квартал на Париж. Представяме и акценти от Седмицата на дизайна в Лондон. Всичко това – в багрите на октомври, така:

АРТ

“Пяната на дните“ – под това мото 11-то издание на Международния фестивал “Синелибри“ ни кани на кино чак до 3 ноемрви. Ще измаме избор между 70 филма, някои от които идват у нас за първи път след участието им на големите филмови форуми в Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Сан Себастиян . А 12 ленти ще се завъртят в конкурсната част под професионалния поглед на звездно жури. В него българското име е на филмовия продуцент Катя Тричкова.

Тя не крие, че еразвълнувана от тази роля. А как изобщо стига до нея?

Преди около 15 години от строгото всекидневие на юрист Катя се потапя в света на филмите. Има много хора в индустрията, които преминават от друга професионална среда в него, разказва пред камерата ни:

„Ние работим много с документи, така че това образование и начин на мислене са много полезни. После учих кино и режисура в НАТФИЗ…“

Любовта ѝ към киното откриваме още в детството. „Междузвездни войни“ е филм, оставил сериозен отпечатък върху нея. А днес такава следа върху зрители в целия свят вече оставя и филм, който Катя Тричкова продуцира – “Човекът, който не можеше повече да мълчи“.

Не всеки добър филм обаче има късметът на тази лента, казва продуцентът и жури на „Синелибри“, като дава за пример първия игрален филм на документалиста Светослав Драганов „Смирен“.

И това е като колелото в живота, в което и истинските истории, и написаните в книга и претворени във филм, се появяват, за да ни държат над пяната на дните. Точно като мотото на фестивала “Синелибри”, със звезди от който “Арт и Факти” ще се опита да ви срещне. А защо да отворим програмата му?

“Ще бъдат много интересни и вълнуващи филми”, казва Катя Тричкова. И на въпрос защо литература и кино са в толкова добра комбоинаця, отговаря така: „Киното е разказване на истории. Ако нямаш история, колкото и визуално да ти е прекрасен филмът, какво правим?”

Какво си казахме още между всички тези изречения? Гледайте от минута 01:03. Благодарим за кадрите, които Катя Тричкова ни предостави.

СТАРТ

Какво правим, ако няма история? Търсим път, по който да я намерим. Но какво, ако срещнем стена? Художникът и графити легенда Станислава Трифонов-Насимо ни кани да влезем през нея с нестандартна ъндърграунд изложба в подлеза на НДК „Over the wall”. За Насимо стената е това, което всеки от нас си е изградил в съзнанието и което му пречи да се развива.

„И тази стена трябва понякога да се прескочи, да се разруши, за да открием кои сме ние“, казва художникът.

За да разбереш кой си ти обаче, първо трябва да попиташ сам себе си. Но това може да стане само ако си тръгнал по пътя на духовното израстване. Според Насимо той минава през 7 етапа. В изложбата му, изобразени в седем мащабни творби върху специално изработени стени.

Докато Насимо ни превежда през тях, разкривайки философията им, „Арт и Факти“ го връща през 1995-та, когато за първи път е намерил изход от рамките на платното, върху което е рисувал света с масло, акрил и темпера, и е усетил тръпката да твориш върху стените под градския небосвод. Хващайки спрея тогава, той обаче не спира дотук. Продължава обученето си и завършва университет.

Нарича се развитие. И всеки етап в него, казва Насимо, има своя цвят. Той е описан още в свещените книги, но може да се види и в картините от изложбата му в НДК. Тя ще остане там до 15 октомври, а ние ви провокираме да видите какво има над стената от минута 08:00.

ФАКТ

Може ли да си на 22 години, а зад себе си да имаш вече богата музикална биография? Вместо утвърдителен отговор, ще ви срещнем с Мартин Кръстев. Роден в Балчик, вземал уроци по поп и джаз пеене в Добрич и завършил средно училище с профил музика там, преди броени месеци се дипломра във Великотърновския университет като педагог на обучението по музика. Сега е диригент в Добрич и пътува оттам, за да ни запознае със своята последна композиция „Ирландска благословия“.

“Ирландска благословия датира много назад във времето, още от времето на древните келти. Чрез нея хората са си пожелавали светлина по пътя, вятър в платната. Аз се докоснах до този текст, пеейки няколко композиции от древни автори върху него. Освен че има високи художествени качества, той е много благодатен за писане. И така написах най-мащабното си произведение до този момент“, разказва Мартин.

Той започва да го пише преди около 2 години като хорова композиция. Не само заради любовта си към хоровото изкуство, която се разгаря в хоровата школа в Балчик като дете. А и защото в него има истинска магия.

И може би защото произведението на младия композитор обединява енергията на повече от 40 души професионалисти и любители на различна възраст и с различна житейска история, то му носи и две награди – за най-доба хорова композиция от 7-то издание на Международния конкурс „Начинаещи артисти в Люксембург”. А преди това – второ място от 12-ия международен конкурс за композиция “Ян Сибелиус Фест” във Финландия.

“Да възвърна славата на България и славата на Добрич в хоровото изкуство”, казва младият композитор в отговор как си представя живота след 10 години. А тогава той ще е все още на 32 и животът му ще се разлиства тепърва…

Кой участва в изпълнението на „Ирландска благословия“, как звучи тя и какво още разказва Мартин Кръстев пред камерата ни? Гледайте от минута 12:16.

Благодарим му за клипа, който ни представи за излъчване, за да ви покажем магията на неговата музика.

ПАРИЖ АРТ

Льо Маре – кварталът на Париж, който е жив учебник по история, изкуство и стил. Някога бил просто блато, днес е превърнат в пулсиращо, артистично и мултикултурно сърце.

Нашият кореспондент от френската столица Йорданка Костадинова ни кани да погледнем първо Place des Vosges – великолепна сцена от XVII век, където старите павирани улички напомнят за кралски интриги. Преди да бъде превърнат в този елегантен площад, тук се разиграва трагедия: по време на турнир крал Анри II е прободен в окото и умира дни по-късно. Вдовицата му, Катерина Медичи, намразва района и разрушава всичко. Новата елегантна визия е проект от 1605 г. Под арките на площада днес кипи живот сред магазини и галерии. Именно тук, във второто му частно имение, Виктор Юго е живял 16 години след своето 20-годишно изгнание.

Към края на XIX век Льо Маре претърпява социална метаморфоза. Десетки хиляди еврейски бежанци от Източна Европа, избягали от погроми, се заселват именно тук. И макар да наричат квартала „Плетцл“ („малкото място“), улица Рю де Розие става космополитен булевард на занаяти и търговия. Днес Рю де Розие е своеобразна столица на Парижката еврейска общност – тясна, павирана улица, пълна с кашер магазини и шумни ресторантчета. Ароматите на хумус и пресни подправки се смесват с ехото на старата квартална история.

В съседната градинка, Jardin des Rosiers, върху античен зид е поставена скромна паметна плоча. Тя е посветена на най-малките жертви на Холокоста – 101 деца, родени евреи в този квартал, които никога не са дорасли за училище. Надписът призовава: „Нe ги забравяйте“ – чист глас на миналото, който превръща това „зелено“ място в зона на тишина и размисъл. През 1982 г., Rue des Rosiers става арена на трагично терористично нападение в ресторант, което отнема живота на шестима души. Това е тъжно напомняне, че Льо Маре е събрал в себе си и радостта на живота, и болката на общността.

Но кварталът гледа и напред. Всяка година тук се провежда Маршът на гордостта (Парижкият Прайд) – събитие, което обединява над половин милион души в името на толерантността и паметта.

Сред най-красивите исторически сгради е величественият Отел дьо Сюли. Построен през XVII век, той става собственост на знаменития министър на Анри IV – дюк дьо Сюли. От съседния Отел Карнавале пък е надничала прочутата аристократка Мадам дьо Севинье, оставила в писмата си ярък портрет на живота в двора на Краля Слънце. Кварталът помни името ѝ чрез тези дворцови прозорци, от които някога е наблюдавала бляскавата парижка суета.

Днес Льо Маре блести с главна роля на парижката арт сцена. Тук работят стотици галерии и арт пространства. Най-големите имена в търговията с изкуство имат свой адрес именно тук. Льо Маре е една малка Франция – социална мозайка, в която се оглежда целият свят. Каним ви на разходка от минута 16:21.

СВЯТ

23-то издание на Лондонския фестивал на дизайна превърна столицата в сцена, където идеите оживяват, а изкуството намира нови форми. Дизайнерът Ли Брум създава произведение, което не просто свети, а разказва история за устойчивост и нов живот.

„Устойчивостта винаги е много важна и трябва да се има предвид още в самото начало на идеята. В противен случай, ако се опитате да я въведете по-късно, всичко е загубено,“ казва Ли.

Фарът е изграден от рециклирано стъкло и фрагменти, оформени като щит — почит към старите викториански улични лампи. Инсталацията ще остане до февруари 2026 г., след което ще получи нов живот.

„След като произведението бъде премахнато, което ще се случи през февруари следващата година, то ще стане част от програмата на Фестивала на светлината в Саут Банк. Всяко от произведенията ще бъде разглобено и след това преобразувано в красиви настолни лампи за дома, които публиката ще може да закупи. Те ще са ограничена серия, разбира се, защото има само около 200 броя.“

Сред участниците е и дизайнерът Джордан Клуроу от студио 2LG. Той представя инсталацията „Можете да седнете с нас: Зеленият карамфил“ — символ на общността, креативността и свободата. В мазето под кметството се ражда пространство, едновременно разпадащо се и приказно. В центъра му стои зелен трон — екстравагантен, украсен с пискюли, бижута и изкуствена кожа.

„Зеленият карамфил е цвете, което Оскар Уайлд е носил, за да изрази по фин начин своята хомосексуалност. Сега това е широко известно, затова искахме да създадем нещо като подземен салон, място за споделяне на идеи и мисли, така че имаме художници, дизайнери на мебели, дизайнери на осветление – истинска смесица от хора, които иначе не биха се събрали в една стая“, обяснява Джордан.

Фантастичните същества на шотландската дизайнерка Дона Уилсън пък носят усмивки и детско вълнение. Тя създава своите плюшени животни вече 25 години. За фестивала е подготвила кучешко шоу с ироничното име „Как да живеем“.

Вълнените кучета висят по стените като произведения на изкуството. Всяко има име, характер и своя собствена история. И въпреки високата цена на ръчното производство, Уилсън остава вярна на принципа си — никога да не прави масови копия.

„Знам, че бих могла лесно да ги произведа другаде с много по-евтини материали, но за мен не става въпрос за създаване на продукт за масовия пазар. Става въпрос за създаване на нещо, което е малко по-различно и е направено на ръка. Обичам факта, че са малко странни, леко ушити накриво, и това е. Те са уникални, това е, което ми харесва в тях.“

От минута 21:21 ще ви покажем защо фестивалът отново доказва, че Лондон е столица на креативността. Стотици дизайнери, една сцена, и безброй истории, които вдъхновяват.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 19-и октомври, а следващото издание – на 26 октомври. Винаги от 13:30 часа. Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: