Пари и приоритети: Докладчикът за дългосрочния бюджет на ЕС пред Euronews Bulgaria | Станция Европейски съюз

Европа на прага на историческа промяна – ще плащаме ли повече за сигурност за сметка на земеделието и пътищата? В ексклузивно интервю за ефира на предаването „Станция Европейски съюз“, евродепутатът Зигфрид Мурешан разкрива амбициозния план на Брюксел за следващите години.

Откъде ще дойдат средствата за модерна охрана на границата ни и защо Парламентът настоява за нов „цифров данък“ върху технологичните гиганти? Ще успеят ли българските фермери да издържат на конкуренцията от Латинска Америка и Австралия и защо Мурешан предлага бюджетът на Съюза да нарасне с 10 на сто?

„По-добре да обложим Илон Мъск, отколкото да режем парите за българските производители“ – това е само един от акцентите в разговора ни с него.

Ирина Иванова: Г-н Мурешан, новият бюджет отразява и новите приоритети на Европа. Кои са най-големите промени?

Зигфрид Мурешан: Светът около нас се променя, приоритетите на Съюза се променят, Европа ще направи повече през следващите години, за да ни защити. Сигурността, отбраната, силна конкурентоспособна икономика ще бъдат нашите приоритети, а ако това са приоритетите на Европейския съюз, те трябва да бъдат отразени в бюджета, така че с прости думи ще харчим повече пари на европейско равнище, за да защитим гражданите, ще харчим повече за продоволствена сигурност, за енергийна сигурност, за защита на границите, за киберсигурност и за отбрана.

Ще отделим средства и за укрепване на икономиката ни и за привеждането ѝ в съответствие с изискванията на цифровата ера. Изкуственият интелект, иновациите, научните изследвания и цифровизацията също ще бъдат нови приоритети на Съюза и на бюджета през следващите години.

Ирина Иванова: Моята страна е гранична за ЕС, какво се има предвид тук – какви средства ще бъдат изразходвани за отбрана на границите?

Зигфрид Мурешан: Първо, ако някоя държава охранява външна граница на Европейския съюз, тя извършва услуга, която е важна за всички нас. Ако Полша охранява границата с Беларус, тя осигурява сигурността на целия Съюз. Ако България или Гърция ни защитават от нелегалната миграция от Близкия изток или от Северна Африка, те осигуряват сигурността на цялото Шенгенско пространство и на целия Европейски съюз. Затова ще осигурим повече финансиране за наблюдение, за гранична инфраструктура, за цифрово оборудване, европейската агенция „Фронтекс“ ще наеме повече хора, ще разполага с по-голям бюджет, за да наблюдава всички граници на Европейския съюз – въздушни, водни и сухоземни – и да ни осигурява на всички сигурност.

Ирина Иванова: Ще разполагаме с повече средства за отбрана – за какво ще бъдат използвани?

Зигфрид Мурешан: По отношение на отбраната, на първо място, трябва да правим съвместни проучвания и иновации. В момента в областта на отбраната провеждаме 27 проучвания и иновации, харчим средства 27 пъти, само за да открием сходно оборудване.

Трябва да правим проучвания, да въвеждаме иновации, да похарчим тези пари веднъж, да изобретим най-модерното военно оборудване, след което да го произвеждаме в големи количества, да го поръчваме в големи количества, което означава да намалим единичната цена и да го предоставим на разположение на държавите-членки, които се нуждаят от него, когато им е необходимо. И ако всички използваме сходен тип оборудване, тогава нашите национални въоръжени сили също ще бъдат много по-съвместими, ще могат да се сътрудничат по-добре и да си оказват взаимна подкрепа. Така че ще подкрепим и отбранителната промишленост, както и проекти с двойно предназначение – гражданско и военно.

Също така в областта на политиката на сближаване, при много от инфраструктурните проекти, които реализираме, трябва да се уверим, че те имат двойно предназначение – гражданско и военно. Военната мобилност също ще бъде един от приоритетите на бюджета. Ние като парламент предлагаме да се увеличи финансирането в тази област.

Ирина Иванова: Как ще се справим с новите предизвикателства в областта на отбраната и конкурентоспособността, без да засягаме традиционните политики?

Зигфрид Мурешан: Това е много важен въпрос. За да можем да направим повече и да осигурим повече финансиране в областите, които са сега наши нови приоритети, без да намаляваме финансирането в традиционните приоритети, се нуждаем от по-голям бюджет. Всеки, който ви казва, че можем да направим повече с по-малко, не казва истината.

Да правим повече с по-малко е мит, това не работи в реалността. А селското стопанство и политиката на сближаване продължават да бъдат важни. Благодарение на селското стопанство имаме продоволствена сигурност, имаме милиони работни места в селскостопанския сектор, имаме развитие на селските райони. Благодарение на сближаването строим магистрали, модернизираме пътища и железопътни линии, строим училища, болници, детски градини, инвестираме в енергийна ефективност. Всичко това продължава да бъде важно. Европейската комисия предложи да се отпуснат повече средства за сигурност, отбрана и конкурентоспособност. Това е добре, и се съгласихме от самото начало. Но Европейската комисия предложи да се намали финансирането за селското стопанство и политиката на сближаване и да се отслабят тези две политики, като се обединят в национален фонд за всяка държава-членка. Това би било грешка. Ето защо ние, като Европейски парламент, предлагаме отделни политики за сближаване и обща селскостопанска политика – с ясен бюджет, всяка от тях с предвидимост и с достатъчно финансиране. Ето защо Европейският парламент предлага увеличение на бюджета с 10 %. По този начин ще имаме достатъчно средства за всички приоритети. Ако бюджетът е твърде малък, ще липсват средства навсякъде и ще възникнат конфликти между различните категории бенефициенти. Ако направим това, което предлага Парламентът – увеличение с 10 %, ще можем да отговорим на всички приоритети, да дадем послание на надежда и увереност на хората и да укрепим Европа.

Ирина Иванова: Земеделските производители, например в моята родина България, са загрижени. Как ще бъдат защитени ? Притесняват се и заради споразуменията с трети страни като Меркосур или споразумението с Австралия?

Зигфрид Мурешан: Тези опасения на земеделските производители в България са основателни. Знаем за тях, разбираме ги и именно затова през изминалата година предприехме действия. Преди една година, когато Европейската комисия представи бюджета за селското стопанство, той беше недостатъчен, беше оскъден. Комисията предложи само субсидии за земеделските стопани, но никакви средства за развитие на селските райони.

Казахме, че това не е достатъчно и че искаме да се върнем към философията, която защитава земеделските стопани и ги подкрепя достатъчно. Ето защо ние като Парламент поискахме да бъде възстановен вторият стълб на Общата селскостопанска политика – развитието на селските райони.

След натиска, упражнен от Европейския парламент, Европейската комисия се съгласи и предложи 48 милиарда евро за развитие на селските райони. Сега в предложението на Европейския парламент ние заделяме 95 милиарда евро за развитие на селските райони. Това е голямо увеличение. Така че бюджетът, предложен от Европейския парламент, предвижда за селското стопанство с 47 % повече средства, отколкото първоначалното предложение на Комисията. 433 милиарда евро за следващите седем години за целия Европейски съюз.Това е достатъчно и разликата е голяма в сравнение с предложението на Европейската комисия от миналата година. Включва 45 милиарда евро за земеделските стопани в контекста на споразумението с Меркосур. Това беше решено през декември. Това, което искам да кажа е, че заделихме 48 милиарда евро за развитие на селските райони. След това ги увеличихме на 95. Отделихме 45 милиарда евро за директна подкрепа за земеделските стопани в контекста на Меркосур.

Изготвихме голям пакет за намаляване на бюрокрацията и въведохме предпазни мерки, които ще защитят земеделските стопани в контекста на Меркосур. Опасенията на земеделските стопани, включително в България, са основателни. Но те трябва да знаят също, че благодарение на работата на Парламента през миналата година беше постигнато много.

Ирина Иванова: Преди малко казахте, че не можем да постигнем повече с по-малко, но откъде ще дойдат парите?

Зигфрид Мурешан: Знаем, че много държави-членки на Съюза имат големи дефицити. Те не могат да внасят много повече средства в бюджета. За да можем да направим всичко възможно, за да имаме бюджет, който е достатъчен, за да избегнем съкращения, трябва да въведем собствени източници на приходи на Европейския съюз. Това ще направи бюджета по-прозрачен, по-предвидим, по-европейски. Парламентът предлага три нови източника, които ще събираме на европейско равнище. Най-големият и най-важен от тях е цифровият данък. Световните технологични гиганти, които печелят милиарди евро тук чрез социалните мрежи, не плащат данъци в Европа и това е неприемливо. Имат безплатен достъп до 450 милиона души в Европа. Трябва да допринесат за това. Изборът е ясен.

Или ще съкратим финансирането за земеделските стопани, за изследователите, за магистралите, за нашата сигурност, или ще обложим с данък Илон Мъск. Предпочитам да обложа с данък Илон Мъск, отколкото да съкращаваме финансирането за европейските земеделски производители.

Ирина Иванова: Има ли вероятност вноските на държавите-членки да се увеличат?

Зигфрид Мурешан: Мисля, че в крайна сметка държавите-членки ще внасят малко повече средства в бюджета. Те също така ще се възползват в много по-голяма степен от бюджета.

Но основният източник на увеличението на бюджета трябва да бъдат тези собствени източници на приходи. Предлагаме този цифров данък, за да обложим с данък технологичните гиганти. Второ, предлагаме собствен ресурс, базиран на крипто трансакциите, и трето, предлагаме да обложим с данък онлайн игрите и хазарта. Тези три неща, ако бъдат обложени с данък, ще генерират достатъчно ресурси за Европейския съюз, така че да не се налага вноските на държавите-членки да нарастват значително.

Ирина Иванова: Последният ми въпрос е какви са очакванията Ви по отношение на графика за предстоящия триалог?

Зигфрид Мурешан: Очаквам, че ще водим триалог със Съвета, представляващ 27-те държави-членки. Очаквам, че правителствата също ще бъдат честни.

Ако искат Европа да бъде по-силна, ако искат Европа да ни защитава по-добре, тогава трябва да осигурим инструментите на Европейския съюз да го направи, а бюджетът е основен инструмент. Надявам се, че министър-председателите няма да дойдат и да преговарят, казвайки, че искат да направят повече за сигурността в Европа, но в същото време да намалят финансирането за сигурност и отбрана в Европа. Това би било грешка. Очакванията ми са, че ако искаме Европа да бъде силна, можем да се споразумеем за бюджет, който е силен, амбициозен и достатъчен.

Целия разговор вижте във видеото.