Папа Франциск отблизо: Авторът на книгата-интервю със Светия отец специално пред Euronews

Годината е 2020. Пандемията се разпростира по света, а светът все повече се затваря. Но един човек – смята, че всяка криза води до промяна и човечеството трябва да се учи от изживяното. Това е папа Франциск, с когото светът се раздели в събота. Под формата на интервю с италианския журналист Доменико Агасо в книгата „Бог и светът на бъдещето“ папата изразява ясно и убедително своите послания. С италианския журналист Доменико Агасо разговаря репортерът ни Кремена Димитрова.

– Г-н Агасо, животът във Ватикана, страна с близо 900 жители, винаги е провокирал въображението на писателите, но вашата съвместна книга с Папа Франциск е съвсем различна. Написана е под формата на интервю, „Бог и светът на бъдещето“. Разкажете ни как се роди идеята за нея?

Благодаря Ви.

Тази идея се зароди, след като вече бях интервюирал папата за ежедневниците за печата. Идеята всъщност се зароди по време на ковид пандемията и когато аз имах възможността да го интервюирам за вестника, предложих на папата да направим една книга, която практически се отнася за периода след пандемията, когато трябва да се изгради наново всичко. Той веднага каза „Да, разбира се, ще го направим по-нататък, когато положението се успокои“. Повтарям, това бяха тъмни дни в началото на 2020 г., когато разговаряхме за това. След това се срещнахме няколко пъти и направихме този разговор, който разглеждаше света след ковид пандемията. Точно развалините, светът, поставен на колене след тази пандемия, но също така и един свят, който трябваше да се изгради наново. Папата, разбира се, проведе и правилния разговор на тема екология, братство между хората, задачите на църквата, говори за младите хора, като ги прикани да продължават да учат. Изобщо диалог, който се отнасяше до човечеството, който беше възлов момент в изграждането на всичко след пандемията.

– Тъй като сте работили и общували отблизо с папа Франциск, можете ли да кажете по какво се отличава той от своите предшественици, кое е различното?

Франциск беше папата на хората. Той имаше и предаваше една емпатия. Наистина беше различен от другите папи. Беше като всички обикновени хора и през целия му период на папа аз чувах как хората говорят за него като за човек от семейството им, като техен приятел. И когато се срещах с него, тези негови качества се потвърдиха и пред мен. Потвърди се и представата за личността му. Той беше наистина обикновено необикновен човек. Отнасяше се много близко с хората, които срещаше. Това беше един от неговите силни моменти, разбира се. Защото при него нямаше разлика дали се среща с обикновени хора, или със световни лидери. За него всички те бяха хора. Той постави църквата близо до хората, така че тя да бъде за тях като отправна точка. Според мен това е свързано с личността на папата и неговата харизма, Той беше близко до хората.

– Считате ли, че католическата църква успя да изпълни своята мисия да напътства и утешава хората и показа ли адекватна реакция в трудните времена на изпитания?

Разбира се, църквата, не изцяло говорейки, тъй като и самата църква има и слаби моменти. Имаше моменти, в които беше по-близо до хората, и моменти, в които беше по-далеч, тъй като и тя се състои от хора с различна чувствителност, различен произход, различна културна нагласа и корени. И църквата невинаги съумяваше да излезе на улиците да бъде сред хората. Франциск всъщност направи така, че бедните, нуждаещите се бяха поставени в центъра на християнството, на църквата. Нещо, в което църквата невинаги успяваше да го следва в тази насока. Според мен това е едно от големите предизвикателства за бъдещето на църквата. Тоест да обедини литургията, доктрината и близостта, и солидарността.

– Папа Франциск посети България през 2019 г. и беше посрещнат много топло от обикновените хора, както католици, така и православни. Придружавахте ли го на тази визита и какви бяха вашите непосредствени впечатления?

Да. Бях заедно с него. Бях в самолета с папата. Това беше едно прекрасно пътуване. Спомням си столицата София, която беше наистина прекрасна. Беше една неделя, неделя следобед, в която се разхождахме сред много зеленина. Имаше деца, които играеха футбол на поляните. В центъра на София имаше състезания по шах на открито. Имам прекрасни спомени от София. Това всъщност е първият и единствен път, когато бях с папата там и си спомням наистина това топло, топло посрещане, посветено на папа Франциск. Посланието, което папата беше отправил, беше да се отворят границите – умствените, ментални граници, не само географските. Да се отворят към нуждаещите се, към близките хора. Имам прекрасни спомени от това пътуване в България.

– Тъй като обстойно разглеждате темата за римокатолическата църква като журналист, кои според Вас са най-вероятните избори за следващия папа?

Предвижданията са, да кажем, в тази част, която в кардиналския колеж се нарича прогресист, тъй като има два аспекта. Първо, наследството от Франциск, оставено от Франческо дали да се търси кардинал, който да е изцяло като последовател на Франциск, или такъв, който да се различава малко от неговата личност, и от отпечатъка, който остави Берголио. Друго голямо предизвикателство е големият брой кандидати. Да, всички те имат харизматична представа и са много високо ценени от прогресистите. Давам си сметка, че са повече тези, които са последователи на Берголио от кардиналите. Въпреки че обаче не всички кардинали, които създаде Берголио, имат същата като неговата висока чувствителност. Докато в консервативната вселена има усещането, че там, в тази среда се определят един или двама кандидати, на които да се заложи. Така че там би могло всичко да бъде по-компактно, тъй като броят на хората е по-малък.

– Успя ли това тъжно събитие – смъртта и погребението на Папата, да предизвика световните лидери да бъдат по-бързи в търсенето на решения по глобални проблеми? Каква символика виждате в събирането на едно място на толкова много световни лидери?

Да, разбира се. Някои го определят като едно друго чудо, един друг дипломатически шедьовър на Франциск. И, разбира се, това, което се случи в деня на погребението на аржентинския папа, беше изненадващо и наистина изглежда като увенчаване на цялото негово неуморно ангажиране в търсене на мира да прави всичко възможно да насърчава мира. Разбира се, ако винаги се вслушваха в неговите съвети, или поне се опитваха да го направят, тъй като всички мислиха за Франциск, като го видяха диалозите между световните лидери на погребението на папа Франциск.

– Има ли негов отговор, който се е запечатал в съзнанието Ви до днес? С какво ще запомните папа Франциск?

Отговорът, който си спомням винаги, е на тема младите хора, към които той отправя съвет да бъдат хора на любовта, да обичат, да бъдат щедри, солидарни и да имат високи познания, защото познанията дават възможност да се върви напред. И освен това, нека младите хора да не престават да мечтаят. Това не е просто някакъв слоган или мото. Това наистина е необходимо младите хора да бъдат движеща сила на бъдещия световен живот. Това е същото, което се прокрадва и в книгата. Това е отговор, който наистина е вълнуващ. А също така, по отношение на младите хора, когато Франциск казва, че църквата, и най-вече ораториите, неделните училища трябва да бъдат близо до младите хора, защото само по този начин самата църква може по-добре да се запознае с тях и да може да усети какви са техните необходимости, техните душевни нужди, които често младите хора крещят, но ние не можем да чуем. Ето това желание, което имат младите хора да разговарят, желанието за диалог, за това да изразят и това, което им тежи, в сложните времена, в които живеят, и във възрастта, в която са.

Църквата може да бъде нещо като една образователна игра. Ето по този начин може да се възроди хуманизмът на хората, ако можем да възпитаме младите хора към това да споделят живота в общността, в съответните общности, да имат една висока духовност, да има хора, с които могат да общуват на духовно ниво. Така много по-добре ще бъдат разбрани. Личният спомен, който имам с папата е фактът, че той винаги казваше никога да не губим чувството си за хумор и веселието. Спомням си моменти с Франциск, винаги характеризиращи се с веселие, радост. Това, което си спомням специално, когато бях в самолета с папата, винаги веселие, радост. И си спомням също така един следобед, когато отидох при него със семейството си в Санта Марта. Часовете, които изживяхме заедно, весели часове. И папата, който разговаряше заедно с моите деца, като че ли беше техен дядо, който с много чувство за споделяне разговаряше с тях. Това е един мой спомен. Най-вече посланието за веселие и за това никога да не се губи чувството за хумор, което трябва да ни води винаги, ежедневно и навсякъде.