До къде стига хартията, когато излезе от рамката на ‘просто материал’? Когато спре да бъде фон и се превърне в изкуство? Тези въпроси намират своите отговори на „София хартиен арт фест“.

„Отвъд повърхността“ – това е мотото на фестивала тази година.

Там, където се крият в дълбини най-скритите ни желания, най-огромните ни мечти и най-страшните ни мисли и безпокойства.

Едно отправено послание към хората да се замислят малко повече кое е важното, кое е ценното, на какво да обръщат внимание. Като се обърнат един ден назад и си помислят за живота си да си спомнят кои са най-важните неща за нас.

Даниела Тодорова, художник, съосновател на Фондация „АМАТЕРАС“

А какво позволява хартията като материал, което другите не могат?

Хартията е един материал, който по някакъв начин ако го гледаш на кино отдалеч- не можеш да го усетиш. Хартията те предизвиква да я пипнеш, да се сприятелиш с нея, да я усетиш и неслучайно това е едно от най-великите творения на човечеството, благодарим на Китай в случая, и същевременно това е един материал, който е започнал като документалистика- да оставяме мислите си на него, да оставяме историята си на него.

Даниела Тодорова, художник, съосновател на Фондация „АМАТЕРАС“

И точно там започва магията – когато виждаш нещо познато по напълно непознат и нов начин.

Трябва да ви кажа, че сме имали случаи, в които не можем да опазим обектите от зрителите.

Хората, когато го видят- имат желание да общуват с него, определено хартията е някакъв хартиен материал, той те предизвиква да го пипнеш, да го усетиш и в този смисъл ние сме виждали колко много хора се радват безкрайно много.

Аз мисля, че в нашата експозиция хората се чувстват не просто щастливи, а вдъхновени, защото това ти дава много идеи и всеки път след всяка една експозиция не само артистите, но и зрители идват и казват аз сега много искам да направя нещо, аз всъщност мога да направя еди-какво си.

Даниела Тодорова, художник, съосновател на Фондация „АМАТЕРАС“

Акцент в откриването на тазгодишното издание на „София хартиен арт фест“ беше връчването на наградите от годишната изложба/конкурс за хартиено изкуство, която представя селекция от 61 артисти от 18 държави. „ГРАНД ПРИ АМАТЕРАС“ тази година отиде при австрийския творец Вилхелм Шрам. Награда за български автор получи Екатерина Христова, а отличието за млад автор отиде при Калина Иванова.

Тази година обаче има една сериозна вълна на автори, които работят с дигитални технологии, с фотографски технологии, включително вкарват малко и изкуствен интелект, но това дава един малко по-различен профил на тазгодишните експозиции.

Успоредно с това от миналата година започнаха да се появяват при нас проекти, които са по-дизайнерски, които използват светлина, движение, което мен много ме радва, защото смятам, че преплитането на старото и новото, на традицията и иновацията- това е светът, в който живеем. Това е „Отвъд повърхността“- ние виждаме едно, но всъщност отдолу съществуват много слоеве, много пластове, които са едно преплитане на минало и бъдеще.

Даниела Тодорова, художник, съосновател на Фондация „АМАТЕРАС“

Хартиеното изкуство остава в Двореца на културата до 16 юни. Фестивалът е носител на Европейския лейбъл за иновации на Европейската комисия и през годините се е утвърдил като международна платформа за съвременно хартиено изкуство и културен обмен.

Сподели: