Николай Кръстев: Отказът на Русия да отстъпи контрола над НИС тласка Сърбия към енергийна криза

След повече от година на масови протести срещу властта в Белград и след леко затишие, студентите обявиха нови демонстрации за 28 декември.

През последната седмица Сърбия не успя да получи лиценз за експлоатация от Съединените щати за своята руска петролна рафинерия, което принуди съоръжението да спре дейността си и застраши доставките на гориво в страната. А В социалните мрежи се разпространява информация, че е невъзможно да се купят евро в обменните бюра на Белград.

За ситуацията в нашата западна съседка говори в ефира на „Euronews Primetime“ журналистът от Българската национална телевизия Николай Кръстев.

Ескалиращото напрежение около санкциите на САЩ срещу сръбската петролна компания поставя Белград в тежка енергийна дилема. Журналистът Николай Кръстев коментира, че ситуацията се развива под натиск и с ограничени решения. „Президентът на Сърбия заговори за три възможни сценария“, обясни той, като уточни, че национализацията е „много трудна, почти невъзможна“, продажбата на руските дялове – „отново невъзможна“, а откупуването им от Белград зависи единствено от волята на Москва.

Според него Русия отказва да се откаже от контрола, защото „НИС беше инструмент, през който се оказваше политическо и икономическо влияние върху различни обществени групи“.

По трудния начин Сърбия разбира какво е да бъдеш приятел и партньор на Русия в такъв сложен момент.

В момента Сърбия е пред много сложен избор: дали да остане вярна на руската орбита тук на Балканите, или просто да търси контакт с Европейския съюз и как това да стане.

Рискът за енергийната сигурност в региона се засилва. „Напълно е възможно Сърбия да влезе в сценарий от 90-те години, рискът да изпадне в критична ситуация е много сериозен“, предупреди Кръстев. Той припомни, че планове за алтернативни доставки – като „флотилия по Дунав“ – са нереалистични и че дори газовите отношения с Русия са нестабилни: „Москва отказва да продължи договора за пренос на газ“.

По думите му в Сърбия се надига разочарование от руското поведение, а американските санкции могат да отворят и по-широк политически въпрос: „Утре могат да попитат защо Сърбия не налага санкции на Русия заради агресията в Украйна“.

Единствената алтернатива е връзката, която беше направена преди година и малко с България – газовата енергийна връзка. Това е единственият вариант, през който в момента Сърбия може да се снабдява с газ. Дори и плановете на Мицковски, македонския премиер, отново да пусне в действие нефтопровода между Гърция и Северна Македония, са много дългосрочни. Те няма как да се реализират от днес за утре или до 15 януари.

Газовата връзка между София и Белград е реалност. Тя няма да реши въпроса на западната ни съседка, но е онова, за което и Урсула фон дер Лайен говореше по време на своята балканска обиколка преди няколко месеца – че няма да остане сръбски дом неотоплен, имайки предвид именно тази връзка между България и Сърбия.

Към сложната картина се добавя и растящото влияние на Китай върху сръбската инфраструктура и сигурност. „Правителството в Белград продължава да бъде зависимо от Китай“, каза Кръстев, посочвайки строителни проекти без прозрачност, китайско въоръжение край българската граница и системи за лицево разпознаване.

Той свърза и това влияние с регионални политически процеси, включително отношенията между Сърбия, Унгария и Северна Македония, където според него властите „отново втвърдяват тона към България“.

Кръстев предупреди, че докато Скопие избягва изпълнението на договора с ЕС, „България остава най-естественият адвокат“ на страната, но напрежението се задълбочава.

Целия разговор вижте във видеото.