Как се разпределят парите за култура и кои са най-спешните приоритети в работата на ресорното министерство. В студиото на „Добро утро, Европа“ говори Найден Тодоров, служебен министър на културата.

Системата на държавните културни институти е изправена пред сериозни финансови и структурни проблеми, предупреди служебният министър. „Положението в културните институти отдавна е много сериозно“, заяви той, като подчерта, че настоящият дефицит е само видимата част от по-дълбока криза. Според него „голямата драма е, че се измени философията на държавните културни институти“, които вместо да формират вкус, са започнали да се водят от него.

По думите му, въведеният през 2011 г. модел на финансиране, обвързан с приходите от билети, първоначално е имал положителен ефект, но с времето се е изродил. „Основната философия се превърна в това да спечелим повече пари, за да получим повече субсидия“, посочи Тодоров. Това, в комбинация с намаляване на бюджетите, е довело до „истински финансов срив в цялата система“ и дефицит от десетки милиони.

Като решение Министерството на културата предлага нов модел, при който водещ ще бъде художественият резултат, а не финансовият. „Финансирането да бъде основано не на финансов резултат, а основно на художествения резултат“, обясни министърът. Целта е институциите отново да се превърнат в инструмент на културната политика, а не в „квази пазар“.

Идеята е с тази реформа във финансирането, която искаме да предложим веднага след започването на работа на следващия парламент, едновременно да спасим от финансов колапс системата на държавните културни институти в сценичните изкуства и в същото време да върнем смисъла на тяхното съществуване.

Те трябва да бъдат един инструмент за провеждане на държавна културна политика, а не някакъв квази пазар, който да се превръща в конкурент на частните и независимите структури, които в един момент се оказват също притиснати в ъгъла, защото държавните са заели тяхното място.

По думите му настоящата система е довела до изкривявания, при които „тогава нека да не ги наричаме културни институти, да ги наричаме фабрики“.

В момента няма никаква видимост за това с какъв бюджет се разполага, защото бюджетът се видоизменя непрекъснато в рамките на годината според това кой какви пари е спечелил в този момент.

Представяте ли си един, двама или трима човека в Министерството на културата да следят какво прави всеки един театър във всеки един момент, колко пари точно е спечелил, кои от тях са за субсидиране, кои не са за субсидиране. Това е една невъзможна за контрол система и не случайно тя доведе до такива израждания.

Тодоров предупреди и за по-широки системни проблеми в управлението на сектора. „Системата в Министерството на културата не работи“, заяви той, като отбеляза липса на капацитет и „дупки“ след мащабни кадрови промени. Въпреки това той изрази надежда, че с предлаганите реформи може да се избегне колапсът, тъй като „това, което предлагаме, има дълбок смисъл“ и следва утвърдени европейски практики.

Всеки трябва да има достъп до култура.

Ако трябва да сме честни, днес в България има региони, които нямат достъп до култура. Трябва да се промени начинът, по който се случва този достъп, но това не става с административни съкращения на културни институти.

Не смятам, че съкращаването на култура ще доведе до повече култура.

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: