От Euronews България

Публикувано на 15/11/2025 - 19:22

Испания – земя на традиции, култура и страст. От оживените улици на Мадрид и артистичния дух на Барселона, до безкрайните плажове на Средиземно море и древните градове на Андалусия – това е страна, където историята и съвремието се преплитат по уникален начин. С нея България е в дипломатически отношения вече 115 години. Как изглеждат те днес? Кои са приоритетите на испанската мисия за следващата година?

Отговорите на тези и други въпроси търсим в новия епизод на „Лицата на дипломацията“. Гост в предаването е Н.Пр. посланикът на Кралство Испания Мигел Алонсо Берио, доктор по съвременна история и правоспособен юрист, той започва пътя си като си дипломат именно от София.

Симона Николова: Ваше превъзходителство, добре познавате България, тъй като вече сте работил в посолството на Испания у нас през 1995 г. – какви са впечатленията Ви днес от България?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Имам чувството, че съм спал четвърт век. Когато работих тук, в София, през 90-те, и се върнах след 25 години, разпознах страната, но тя се е променила драстично. Подобрила се е изключително много. Има толкова много нови неща и голям напредък навсякъде. Чувствам истинско удовлетворение от това колко усилия са положили българите, за да постигнат този успех. Убеден съм също, че този процес на промяна и развитие ще продължи — България се развива всеки ден.

Симона Николова: Испания и България поддържат дипломатически отношения вече 115 години – един наистина дълъг период. Как изглеждат те днес? Кои са основните теми в отношенията между Испания и България?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Ако сравня днешната ситуация с тази отпреди 30 години, най-важната промяна е, че сега сме партньори в евроатлантическата общност. Това означава, че голяма част от нашата дипломатическа комуникация е свързана с европейски въпроси. Разбира се, решенията се вземат в Брюксел, но те трябва да бъдат подкрепени и улеснени, и това е част от нашата роля в посолството — да помагаме за осигуряване на разбиране, обмен на информация и сътрудничество при решенията, вземани от европейските институции.

Симона Николова: Кои са приоритетите на испанското посолство в София за следващата година?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Нашият основен приоритет е да продължим да надграждаме вече силните ни двустранни отношения. Един от големите ни проекти за следващата година е преместването на нашия културен център — Институт Сервантес — в нова много красива сграда, построена в началото на XX век, която все още изисква известна реновация. Надяваме се процесът да приключи през идната година.

Освен това бих искал да подчертая напредъка в нашите двустранни отношения през последните три десетилетия. Надявам се да видим повече официални визити — както на български делегации в Испания, така и на испански представители в София — защото в момента голяма част от нашите контакти се случват единствено в рамките на срещи на ЕС. Тези официални визити на високопоставени лица са важни, за да се покаже реалното състояние и силата на нашите двустранни отношения.          

Симона Николова: Испания е сред икономически стабилните държави в Еврозоната, докато България се подготвя за присъединяване към нея. Как Испания гледа на този процес и на усилията на България?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Когато бях тук преди 30 години, преживях драматичната финансова криза в България. Това беше тежък период с много социални и икономически последици.

Днес ситуацията е напълно различна в много отношения. България вече по някакъв начин е част от еврозоната — левът е вързан към еврото, а преди това към германската марка. България е и член на Банковия съюз, а финансовата ѝ система е напълно интегрирана в еврозоната, като повечето транзакции се извършват електронно.

От практическа гледна точка не виждам никакви пречки пред присъединяването на България към еврозоната — това е естествена и необходима стъпка. Присъединяването ще позволи на България да участва пряко в процеса на вземане на решения в рамките на Валутния съюз.

Симона Николова: В кои икономически сектори виждате най-голям потенциал за сътрудничество между нашите страни – туризъм, земеделие, възобновяема енергия, технологии?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Споменахте няколко ключови области, а аз бих добавил и отбранителната индустрия. През последните десетилетия европейските индустрии — включително и българската — станаха все по-свързани. Въпреки това секторът на отбраната до голяма степен остана под национален контрол поради съображения за сигурност и суверенитет, което е напълно разбираемо.

Сега обаче сме на етап, в който е жизненоважно да интегрираме нашите отбранителни индустрии и да изградим истински континентален пазар. Това е от решаващо значение за сигурността, особено като се има предвид агресивната външна политика на нашия източен съсед и пълномащабното нахлуване в Украйна. Затова сме готови да засилим връзките между испанските и българските компании в сектора на отбраната.

Освен това вече си сътрудничим успешно в туризма — испански хотелски вериги работят тук — както и в земеделието и хранително-вкусовата промишленост, където има инвестиции и партньорства. Все още съществува значителен потенциал за задълбочаване на икономическите ни връзки. Възможностите далеч не са изчерпани и трябва да продължим да ги развиваме заедно.

Симона Николова: Как Испания вижда бъдещето на Европейския съюз в контекста на глобалните предизвикателства и нарастващите геополитически напрежения? И как виждате ролята на Испания, която е била голяма военна сила, в изграждането на зона за сигурност в Европа?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Европа винаги е напредвала чрез кризи и предизвикателства — така е още от самото начало. Аз оставам оптимист за бъдещето на Европейския съюз. Ние сме част от регион, който е изградил дълбоко доверие между своите членове, и това доверие е признато по целия свят.

ЕС продължава да изгражда стабилни търговски и политически отношения с партньори извън своите граници, които ни възприемат като надеждни съюзници. Вярно е, че преговорите понякога отнемат време, но след като се постигне споразумение, то е стабилно и дълготрайно. Тази последователност е една от най-големите сили на Европа. Вярвам, че Европейският съюз е незаменим за глобалното управление — както икономически, така и политически. Той вече играе ключова роля и има потенциал да се превърне в един от основните стълбове на бъдещия световен ред.

Симона Николова: Испанският език е един от най-говоримите езици в света, също така много популярен в България. В образователен план – наблюдавате ли нарастващ интерес към испанския език и култура в България?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Да, интересът към изучаването на испански език в България продължава да расте. Над 30 000 ученици в страната изучават испански като чужд език. Испанското министерство на образованието активно подкрепя и си сътрудничи с българското министерство за насърчаване на преподаването на испански.

В момента има 17 паралелки по испански език в училища в цялата страна — четири от тях в София. Тази нарастваща популярност не изисква особена реклама, защото отразява истинска обществена тенденция. Тя не е свързана само с Испания, а и с глобалното разпространение на испанския език благодарение на Латинска Америка.

Симона Николова: Испанската култура е много актуална, модерна, „тренди“ и изключително обичана в България – от фламенкото до испанското кино и кухня. Какви инициативи предприема посолството за насърчаване на културния обмен между нашите страни?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Както споменах, ние сме в процес на преместване на Институт Сервантес в нова сграда. Тази институция има важна културна програма. Тя играе ключова роля в насърчаването на испанския език, но също така служи като културен център, който представя всички проявления на испаноезичната култура. Всъщност около една трета от дейностите ѝ не са конкретно испански, а идват от инициативи на други латиноамерикански страни. В известен смисъл ние действаме от името на цялата латиноамериканска общност.

Освен това самото посолство има собствена културна програма, която може да се намери на нашия уебсайт. Всяка седмица има събития и сътрудничества с участието на испански артисти, писатели и изпълнители, които участват във фестивали, панаири и изложби из цяла България.

Ние сме активни и в областта на литературата, както и на науката. Имаме специална програма, посветена на това, което наричаме „научна дипломация“. Организираме събития всяка година. Например, наскоро проведохме събитие, посветено на технологичната автономия на ЕС, което събра испански и български учени и тинк танкове.

Миналата година организирахме събитие за сътрудничество в Антарктида, защото, както добре знаете, българската и испанската антарктически програми си сътрудничат много тясно вече три десетилетия. Основните ни бази се намират само на около четири километра една от друга, което в Антарктида означава буквално, че са си „на прага“. Това сътрудничество е донесло огромна полза и за двете научни общности — испанската и българската — и е създало близки човешки контакти между тях.

Симона Николова: Много българи живеят и работят в Испания, а мнозина от тях остават свързани и с двете държави. Как тази човешка връзка влияе върху двустранните отношения?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Това оказва много силно въздействие. В Испания има над 100 000 български граждани, официално регистрирани като жители, въпреки че реалният брой е по-висок — някои вече са придобили испанско гражданство, а други редовно пътуват между двете страни. Тези хора са жив пример за дълбоките връзки между нашите народи. Те представляват и бъдещето на европейската идентичност.

Следващото поколение българи, които са израснали или учили в Испания, без значение къде живеят, запазват тази връзка с родината.В същото време испанската общност в България естествено нараства. Имаме испански студенти, бизнесмени, пенсионери и семейства, които са направили България свой дом. Тези човешки връзки са огромен актив за нашите двустранни отношения — те придават на партньорството ни жив, човешки облик. Винаги подчертавам този факт като една от най-големите ни сили.

Симона Николова: Мислите ли, че българите и испанците са близки по темперамент?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Бих бил внимателен да кажа това, защото изпитвам голямо уважение към българския народ. Вие сте горда и трудолюбива нация. Познавам българите отдавна — още от трудните години на 90-те — и винаги съм се възхищавал на начина, по който хората преодоляваха трудностите с кураж и решителност, водени от привързаността си към семейството и надеждата за бъдещето.Имате и забележителна способност да се наслаждавате на живота, което дълбоко ценя.

Би било прекалено от моя страна да кажа, че ние, испанците, сме като вас в това отношение, защото именно заради това ви се възхищавам.Освен това споделяме и някои исторически прилики. И двете ни страни се намират на кръстопът между различни части на света. Това ни дава историческата отговорност да бъдем мостове. Във вашия случай — към Азия и Черно море, а в нашия — към Средиземноморието и Латинска Америка.

Това е нещо, което ни свързва в нашата обща отговорност — да отваряме Европа към други части на света и да предаваме придобитите знания към онези европейски държави, които нямат този опит и не разбират проблемите извън нашите граници. Именно тази обща отговорност на българите и испанците да бъдат културна връзка между Европа и останалия свят е нещо, с което можем да се гордеем.

Симона Николова: С какво се гордеете най-много в работата си като дипломат? Какво бихте искали да постигнете до края на своя мандат?

Н.Пр. Мигел Алонсо Берио: Много се гордея, че служа като посланик в София. Това е първият ми мандат като посланик, въпреки че преди това бях началник на кабинета на държавния секретар по европейските въпроси. По онова време бях много горд, че допринесох за подготовката и провеждането на испанското председателство на Съвета на ЕС.Първото ми испанско председателство на Съвета на ЕС беше именно тук, в София, през средата на 90-те години — 1995 година.

Все пак, това, с което се гордея най-много, е свързано с първия ми дипломатически пост — отново тук, в София, преди тридесет години, когато бях консул. В тази роля имах пряк контакт с обикновени граждани, които се сблъскваха с реални проблеми и понякога с отчаяние. Дипломатите често се занимават с абстрактни въпроси — доклади, анализи, политически документи — но като консул можех лично да помагам на хора да разрешат трудности, които може би изглеждаха малки, но за тях бяха от огромно значение. Благодарността, която получавах в такива моменти, ме караше да се гордея и придаваше дълбок смисъл на работата ми.

Да бъдеш посланик, разбира се, е голяма чест. Но с каквото най-много се гордея, е това, че съм част от дипломатическата и консулската общност — че мога да улеснявам разбирателството и сътрудничеството между народите, което е абсолютно необходимо.

Сподели: