От Euronews България

Публикувано на 18/10/2025 - 19:48

Разположена на повече от 17 хиляди острова, Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна в света и една от най-разнообразните държави на планетата. Архипелагът обединява над 300 етнически групи и стотици езици, а пейзажите варират от активни вулкани и гъсти екваториални гори до оживени мегаполиси и модерни технологии. Страната е дом на световноизвестни туристически дестинации, като Бали и Комодо, но също така е сред най-бързо развиващите се икономики в Азия – със силни индустрии, иновации и дигитални решения. Как се срещат традициите и модерността в тази далечна държава и какви мостове може да изгради с България? За всичко това разговаряме с нейния посланик у нас – Нейно Превъзходителство Листиана Оперананта.

Тодор Драганов: Добър ден, Ваше Превъзходителство. Вие пристигнахте в България през юни. Как минава престоят Ви досега? Какви разлики забелязвате между родината си – Индонезия – и България?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Благодаря, и здравейте. Радвам се да Ви видя тук и добре дошли в нашата резиденция. Това е много добър въпрос. Тук съм само от няколко месеца и откривам, че София е много, много интересен и динамичен град. Разбира се, различен е от нашата страна, но има и прилики. Една от тях, която забелязвам през тези първи месеци, е, че българите – особено хората в София – са силно ориентирани към общността. Обичам да се разхождам и винаги виждам семейства – с деца, с баби и дядовци – да прекарват време заедно в парка, да пият кафе или да правят пикник и просто да се радват на момента. Това много ми напомня на дома. В Индонезия също винаги се събираме със семейството, особено по празниците. Намирам го за много мило и това ме кара да се чувствам така, сякаш не съм далеч от дома. Всъщност се чувствам у дома, защото виждам около себе си хора, които живеят по същия начин.

Тодор Драганов: Дипломатическите отношения между нашите страни са установени преди 69 години – един наистина дълъг период. Как бихте описали състоянието им днес?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Да, вече 69 години поддържаме отношения. Това е дълго време. Ако го сравним с човешкия живот, това е възрастта на мъдростта. Така че можем да кажем, че отношенията ни са достигнали зрялост. Мисля, че са на много добро ниво, особено на равнище „правителство към правителство“. На двустранно равнище връзките са близки – имаме министерства, които посещават България и Индонезия, имаме бизнес делегации, които обменят визити. Успели сме да изградим доста връзки в двустранен план. На многостранно равнище също сме близки – Индонезия и България винаги са се подкрепяли взаимно, особено при кандидатури в международни организации. Това е практика от години. Аспект, в който виждам още място за развитие, е връзката между хората. Очевидно сме далеч едни от други. Липсата на близост и фактът, че все още няма директен полет между страните, правят пътуването по-трудно. Именно върху това искам да се съсредоточа като представител на индонезийското правителство тук – да поставя Индонезия на картата на България, в полезрението на българското общество. Убедена съм, че същото прави и моят колега в Джакарта, посланик Таня Димитрова – тя върши страхотна работа, като поставя България в очите на Индонезия.

Тодор Драганов: Както казахте, трябва да сме на картата едни за други. Индонезия е огромна страна – с население над 250 милиона души, което е голяма възможност за инвестиции и икономическо сътрудничество. Какви перспективи виждате?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Това е много добър въпрос. Досега нашите икономически отношения са скромни. Според статистиката за 2024 г. търговският обмен между Индонезия и България е около половин милион щатски долара. България внася различни стоки от Индонезия, а ние купуваме определени български продукти. Това е сфера, която искаме да разширим. Индонезия е част от АСЕАН – това е врата за България и Европа към Югоизточна Азия, и обратно. България е част от ЕС и съвсем скоро ще бъде в Шенген и Еврозоната. Това ви прави врата за държавите от Югоизточна Азия към Балканите и целия ЕС. Трябва да се възползваме от това. Индонезия и ЕС подписаха Споразумение за цялостно икономическо партньорство, което предвижда облекчен достъп и дори нулеви мита за определени стоки. Това е възможност, която трябва да изследваме. Виждаме България и като хъб за икономически връзки – вие сте на границата между Азия и Югоизточна Европа. Наши продукти могат да пристигат директно в портовете на Варна и Бургас, което би намалило разходите и би улеснило търговията. Виждам голям интерес и от българска страна – бизнесмени и представители на властите искат да развиват това партньорство. Но трябва да се уверим, че тези възможности ще се използват трайно, а не еднократно. За целта трябва да организираме съвместни събития, да бъдем съорганизатори, да промотираме икономическите връзки. Работя заедно с моя колега, посланика в Джакарта – организираме общи инициативи, използваме социалните мрежи, за да популяризираме събитията и в двете държави. Когато има осведоменост, интересът идва, хората започват да питат въпроси, а ние помагаме това да се превърне в реалност.

Тодор Драганов: Кои са най-бързо растящите индустрии във вашата страна и кои продукти бихте искали да предлагате на българския и европейския пазар?

Н.Пр. Листиана Оперананта: В момента най-бързо растящи са традиционните индустрии – облекло, обувки, земеделие. Но Индонезия е решена да повиши стойността на своите суровини. Затова добавяме стойност при някои от тях – например никел, както и земеделски продукти. Бихме искали да предлагаме повече храни и напитки в чужбина, включително в България. Интересуваме се от износ на органични и билкови продукти. Знам, че българите ценят билковите стоки – имаме богат избор и можем да ги промотираме тук. Имаме и козметика, която бихме искали да популяризираме. Тя може още да не е на нивото на западноевропейските марки, но смятам, че може да се конкурира с корейската козметика. Искаме да видим дали тук има интерес, а оттам – да достигнем и до други страни в Европа и Балканите.

Тодор Драганов: Друга сходна сфера са технологиите и стартъпите. Индонезия също развива своя IT сектор. Колко важен е технологичният напредък за вашата страна и как можем да си сътрудничим?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Днес не можем да живеем без технологии. Всички носим телефоните си навсякъде. В Индонезия почти всеки използва социални мрежи в ежедневието си. Телефонът е основният достъп до информация. Но технологиите са навлезли и във финансовия сектор. Имаме множество приложения за сигурни плащания. Особено се гордеем с нашия QR код – с него може да се плати всичко, навсякъде, дори на уличен търговец. Ако дойдете в Индонезия и купувате храна от сергия на улицата, ще можете да платите с QR код. Всичко е дигитално – и парите са дигитални. Това има и предимства, и недостатъци, особено по отношение на сигурността. Затова бихме искали да работим с България, за да развием тези технологии и да ги направим по-сигурни. Индонезия е огромна държава и нашата система трябва да бъде едновременно мащабна и надеждна. Ще се радвам да разговарям с български компании, които имат капацитет да си партнират с нас в тази сфера.

Тодор Драганов: Нека погледнем към международните отношения. Индонезия е сред страните с най-активни мироопазващи мисии на ООН. Какви са приоритетите на външната ви политика и как гледате на сегашните конфликти по света?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Външната политика на Индонезия се определя като „независима и активна“. Това означава, че искаме да бъдем част от глобалните процеси, но и да насърчаваме мир, стабилност и просперитет. Винаги сме били за решаване на проблеми чрез преговори, мултилатерализъм, спазване на Устава на ООН и международното право. Нашият президент активно посещава различни региони по света, за да търси решения и да споделя нашата визия. Не искаме да сме страна в конфликти, а част от тяхното решение. Пример за това е участието ни в мироопазващи операции. Индонезия изпраща контингенти от 1957 г. досега – около 50 000 военнослужещи, основно в Африка и Близкия изток. Интересното е, че сред тях има много жени. Вярваме, че жените по-лесно достигат до местните общности и вдъхват доверие. Те работят в области като инженерство, здравеопазване и сигурност за жени и деца. Това показва, че Индонезия е миролюбива държава, която иска да допринася за мирни решения.

Тодор Драганов: Едно от нещата, с които Индонезия е известна в България, е туризмът – красивата природа и добрите хотели. Какво бихте представили на българските туристи?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Да, Индонезия е страна с почти 300 милиона население и около 17 000 острова. Архипелагът предлага всичко – планини, морски бряг, оризови полета. Единственото, което нямаме, е зима – и това ни различава от България. Но имаме изключително разнообразна култура – стотици етноси и между 700 и 800 активно използвани местни езици, макар че всички сме обединени от един – индонезийския. Повечето хора познават Бали – то не се нуждае от реклама. Но имаме и много други дестинации. Някои са свързани с културата и историята – дворци, традиции, носии, музика. Ако искате да обиколите Индонезия, трябва поне три месеца – седмица няма да е достатъчна. Сред най-интересните места извън Бали са остров Комодо с комодските варани – древни гущери, приличащи на малки динозаври. Имаме и Мандалика с прекрасни плажове и курорти, Лабуан Баджо – рай за гмуркане и шнорхелинг, както и Папуа, където също има отлични възможности за подводен туризъм. С една дума – Индонезия предлага всичко – и за любителите на морето, и за тези на планините.

Тодор Драганов: В областта на културата, науката и образованието – накъде бихте искали да се развият отношенията между нашите страни?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Бях тук само няколко месеца, но виждам голям интерес от страна на българите, особено младите хора, към Югоизточна Азия. Знам, че в Софийския университет има програми за бакалаври и магистри по изследвания на региона – Китай, Корея, Япония, Виетнам и Индонезия. Казаха ми, че всяка година между 30 и 50 студенти кандидатстват, което показва сериозен интерес. Това е посока, в която бихме искали да се развиваме – взаимно разбирателство и знание. Същото виждам и в Индонезия – колегите ми в Джакарта работят с университети за популяризиране на България, нейната култура и развитие. Ако университетите от двете страни засилят сътрудничеството си чрез съвместни изследвания, обмен на студенти и преподаватели или семинари, това ще изгради още по-здрава връзка между нашите държави, особено за младото поколение – бъдещите лидери.

Тодор Драганов: Последен въпрос, който ще бъде малко по-дълъг. С какво се гордеете най-много в своята дипломатическа работа? И в предварителния ни разговор споменахте, че сте били журналист. Какви разлики откривате между двете професии и какво е общото?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Ще започна с последния въпрос. Да, преди да премина към дипломацията, бях журналист. Работих няколко години в печатни медии – беше друго време, не като днес, когато технологиите са навсякъде. Но има много прилики. И като журналист, и като дипломат трябва да умееш да разговаряш с хора, да обясняваш, да задаваш точните въпроси, да знаеш кои са подходящи и кои не, да правиш проучвания. И в двете професии е нужен усет – накъде да тръгнеш, какво да правиш, как да убедиш хората. В крайна сметка дипломатията и журналистиката вървят ръка за ръка. Дипломатът не може без информация, а информацията идва от медиите – включително и от вас, журналистите. Затова трябва да работим заедно.

Тодор Драганов: И все пак – с какво се гордеете най-много в работата си като дипломат?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Труден въпрос. Работя като дипломат вече около 30 години. Гордея се, че съм представлявала страната си на различни места. Когато живееш на различни места, ти ги носиш със себе си. Чувствам се не само индонезийка, но и малко българка – не говоря още езика, но вече познавам част от обичаите и живота тук. Била съм и в Австралия, и в Нова Зеландия, и на други места в Европа. Това ме кара да се чувствам като гражданин на света – човек, който разбира или поне докосва различни култури. Това те прави смирен и ти напомня, че светът е по-голям от теб, и че трябва да работиш с колкото може повече хора. Най-голямата ми гордост е именно тази способност – да разбирам различното и да бъда част от него.

Тодор Драганов: И един последен, последен въпрос. Какво бихте искали да постигнете до края на своя мандат?

Н.Пр. Листиана Оперананта: Освен официалния мандат, който получавам от столицата, лично бих искала да изградя повече връзки и повече осведоменост. Дипломатите идват и си отиват, посланиците се сменят. Но осведомеността и свързаността остават. Ако не ги поддържаме постоянно, те се губят. Затова искам да работя непрекъснато за поддържането им. В края на мандата си се надявам да съм постигнала по-голяма видимост за Индонезия тук, в България, и да съм разширила връзките между нашите две държави.

Сподели: