Н. Пр. Хисаши Мичигами: Да надградим отношенията между Япония и България до нова златна ера | Лицата на дипломацията

Наричат я Страната на изгряващото слънце. Със слънце и върху националния ѝ флаг. Япония! Технологична и модерна, едновременно с това почитаща традициите, културата и заветите на предците си. У нас – позната с чайната церемония, националната кухня и бойните изкуства; с опазването на културното наследство и насърчаването на съвременни жанрове; с цъфтящите вишни, калиграфията и икебана. Ние пък – познати там с киселото мляко, розата и българската звезда в сумото Калоян Махлянов-Котоошу, в момента – треньор Наруто.

През 2025 г. отбелязваме 116 години от началото на официалните контакти между Япония и България. Три десетилетия след тях, през 1939-та, се установяват първите дипломатически връзки. Прекъснати за 15 години след 9 септември 1944 г., през 1959 г. отношенията се възстановяват и оттогава двете страни ги надграждат. От 2023 г. за това се грижи посланикът на Япония у нас Н. Пр. Хисаши Мичигами. Завършил Токийския университет, получил магистърска степен от Харвард, с дипломатичека кариера от 40 години, посланик Мичигами говори в „Лицата на дипломацията“ пред Елица Маймарева.

Ваше превъзходителство, Вие имате дългогодишен опит като дипломат – кое е най-важното нещо в работата ви?

Отправната точка е на първо място да бъдеш добър гражданин, в моя случай добър гражданин на Япония. Дипломатите не са наднационални. Дипломатът е официален представител на своята държава, затова трябва да бъде и неин добър гражданин.

Следващ важен моменнт е дипломатът да познава добре страната, в която работи, например в момента за мен това е България, да владее добре английски и т.н., но на първо място за мен да си дипломат означава да си добър гражданин на своята държава, да познаваш добре своята история, народопсихология (емоционалност) и др.

Как бихте определили връзките между България и Япония в икономически план? През изминалата година имаше две визити на японски бизнес делегации, а се очаква и трета в края на месеца. Какво е привлекателно за японските инвеститори в България и в кои сектори виждате потенциал за бъдещо сътрудничество?

В продължение на дълги години ние имаме добро сътрудничество в областта на бизнеса и други сфери. И сега в София, Варна, Габрово, Бургас, Ямбол оперират японски компании и мисля, че ние имаме известен принос към икономическото развитие на тези градове. Днес японците добре знаят, че вие разполагате с високо квалифицирани кадри в областта на технологиите. Може би 5 години по-рано този факт не беше толкова известен в Япония, но днес вече е. И това е най-важното. Ние имаме добър потенциал за сътрудничество в актуални области като дигитални технологии, изкуствен интелект и други подобни. Японският бизнес се завръща в България, а на някои места вече се е завърнал.

Наскоро българският президент посети Япония. Какво беше най-значимо по време на неговото посещение?

Аз бях в официалната делегация на Президента по време на посещението му в Осака и Токио. Това беше историческа и много успешна визита. Ако трябва да обобщя накратко, присъствието на България в Япония стана по-видимо. Основата на разговорите беше това, че България е стабилен партньор, стабилна страна-членка на НАТО и ЕС и разполага с висококвалифициран човешки ресурс в сферата на технологиите. Това постепенно стана известно и на японската общественост и по-специално на японските бизнесмени. Наред с това Президентът посети Експо Осака 2025, където България е представена самостоятелно с красив павилион. В Токио той имаше много срещи, като четири от тях бяха с представители на японските бизнес среди.

Президентът посети и един от най-престижните университети в Япония – Университета Васеда. Какво беше ключовото послание, което отправи към студентите там?

Президентът изнесе много продуктивна и увлекателна лекция и студентите му зададоха много въпроси, свързани с България, Европа, със самия него. За мен най-впечатляващото беше неговият отговор на въпрос, свързан с войната в Украйна. Отговорът му се състоеше от две части. На първо място той подчерта, че е необходимо да се спре избиването на хора, но също така добави, че трябва да се избегне нов световен ред, който би бил удобен за Русия. Той го каза ясно. Това за мен беше ключово изказване. Президентът се държа изключително мило със студентите.

Имаше бум в посещенията на Япония и изучаването на японското икономическо чудо в България след посещението на държавния глава на ЕКСПО’70. През последните 20 години присъствието на Япония в България стана по-малко осезаемо, но сега отново се забелязва активизиране на отношенията. Често споменавате, че „японският бизнес се завръща в България“. Разкажете ни повече за това.

Да, в момента има около 7 000 заети в японски компании в България. Това не е огромен брой, но е значителен — не е малко. И както казах, надявам се японският бизнес, включително големи и малки компании, отново да развиват своята дейност тук.

Един от любимите ми примери, ако мога така да кажа, е компанията за видеоигри SEGA — това е японска компания, известна по целия свят. Европейската ѝ централа се намира в Лондон, но много от игрите се проектират тук, в София. Над 200 висококвалифицирани специалисти работят там. Посещавал съм офиса им три пъти — наистина е впечатляващо. София се превръща в технологичен и иновационен център на Източна Европа.

Друг добър пример е британският вестник Financial Times. Най-големият му инвеститор е японска компания. Централата им е в Лондон, но отново имат голям технологичен център в София. Всички технологични дейности, свързани с дизайна на техните вестници и списания по света, се извършват тук благодарение на висококвалифицираните български ИТ специалисти.

Тези примери донякъде са известни, но полагам големи усилия да ги направя още по-известни в Япония. Президентът Радев и други политически лидери като вицепремиерът Томислав Дончев обръщат голямо внимание на японския бизнес тук. Те посещават както големи, така и малки японски компании в София. А когато има японски бизнес делегации в България, докато са в София, те любезно се срещат с тях и понякога отделят време да изслушат конкретни искания. Това е много важно и обнадеждаващо за нас.

Ваше Превъзходителство, ще ни покажете ли оригами жерав и вашата калиграфия? Знаем, че много българи се интересуват от японската култура – бойни изкуства, икебана, чайна церемония и др.

В Софийския университет и 18-то училище в София хората могат да се насладят на много аспекти от японската култура като чаена церемония, кендо, карате, джудо, аикйдо и други. Оригами също е популярно традиционно японско изкуство.

Това, което виждате тук, е японски жерав. Конкретно този модел е разработен специално за България по дизайн на една японка. Жеравът в Япония е символ на мира и възстановяването след преживени трудности. А това е една моя авторска калиграфия.

Разкажете ни малко повече.

Тук пише: „Отвъд облаците е безкрайното синьо небе“. Аз съм я изписал и много харесвам посланието, което носят тези семпли думи, а именно – сега около мен има облаци, т.е. трудности, може би няма надежда, но ако направиш само една крачка извън този облак, над теб ще грейне красиво синьо небе. Не бива да се отчайваме, защото надежда винаги има.

А тези кукли по традиция се украсяват в Деня на момичето, който в Япония се отбелязва на 3 март, в семейства, които имат дъщери. Смисълът им е пожелание към момичето да расте щастливо и в доволство, а когато дойде времето – да се омъжи в богато семейство. Обичаят да се подаряват кукли хина има над 300-годишна история и с течение на времето се е разпространил сред семейства, които желаят щастие на своята дъщеря (не само сред аристокрацията). Ние, японците, се гордеем с това, че този обичай е съхранен и предаван по красив начин.

Красиво изглежда дори сушито! Неслучайно е толкова популярна и обичана храна и извън Япония, включително и на много българи.

Суши е вкусно и здравословно японско ястие, без захар, което е красиво и за очите. В някои български ресторанти се предлага подобно суши, малко по-различно, но пак е вкусно. Малко по- американизирано е. Тук имаме суши със сурова риба тон, сьомга, японски миди хотате и др. Това са най-популярните видове суши. На Запад, в Ню Йорк, Париж или Лондон, този тип суши са невероятно скъпи, но в България цената им е съвсем достъпна. Консумира се със соев сос. Суши е истинско ядливо изкуство.

Ваше превъзходителство, тръгнахме от икономиката, минахме през образованието и културата. Нека завършим с това – каква е Вашата мисия като посланик на Япония в България, предвид дългогодишните ни приятелски отношения?

Моето мото е: „Да преоткрием България, да преоткрием Япония.“ Ние вече знаем много един за друг, свързва ни дългогодишно добро приятелство. И въпреки това ние можем да продължим да се сближаваме още повече, да правим нови и нови крачки в тази посока.

Друго мое мото е: „Нова златна ера“. Преди 30 години присъствието на японската култура и японския бизнес в България бяха много по-осезами. Не казвам, че сега положението е лошо. Но ние можем да надградим нашите контакти и да укрепим още повече разбирателството и уважението помежду ни. Япония и аз, в качеството ми на официален представител на страната тук, бихме искали да дадем още веднъж своя принос за развитието на България. Благодарение на българските граждани, които обичат японските технологии и опит, в България има чудесни примери на сътрудничество при изграждането на различни инфраструктурни проекти като например част от линията на Софийското метро, воднопречиствателни съобръжения, подобряване на околната среда около Пловдив (⁕около бившия завод КЦМ – Пловдив) разширяване на пристанищата във Варна и Бургас, както и подпомагане на различни български културни иниституции, музеи, училища и други от страна на японското правителство.

Нивото на нашите двустранния отношения в момента е добро, но, както казах и преди малко, тъй като българите добре познават Япония и я смятат за привлекателна, както и обратното – трудно ще намерите японско дете, което да не е чувало за България благодарение на българското кисело мляко – нека да използваме тази добра основа и да надградим отношенията си до нова златна ера.