Милена Ангелова, АИКБ: Може да избегнем процедурата по свръхдефицит, ако предприемем бързи и ефективни мерки
Ще намали ли цените инициативата „Кошница с грижа“? В ефира на „Добро утро, Европа“ говори Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и член на Европейския икономически и социален комитет.
България се нуждае от дълбоки структурни реформи, за да избегне задълбочаването на финансовите проблеми и да гарантира устойчив икономически растеж, обясни Ангелова.
По отношение на инициативата „Кошница с грижа“ Милена Ангелова оцени положително постигнатото споразумение между държавата и търговските вериги, но подчерта, че то трябва да бъде само временна мярка. „Голямата новина е, че има добро желание от страна на търговците“, заяви тя. Според нея фактът, че е поет ангажимент за намаляване на цените на определени продукти, показва, че съществува възможност за подобряване на достъпа на потребителите до основни стоки.
Ангелова обаче настоя през следващите шест месеца да бъдат анализирани добрите европейски практики и да се изработят устойчиви механизми за подкрепа на българските производители и за по-ефективно функциониране на пазара. „След като има добро желание от страна на търговците, то трябва да бъде създаден един орган, който да проучи добрите практики в други държави, така че след шест месеца вече да имаме реални и устойчиви решения“, каза тя.
Според Ангелова тревожен остава рискът от процедура по свръхдефицит и необходимостта от бързи корективни действия.
Тази препоръка на Европейската комисия, която е за внимателно наблюдение на поведението на България, е една възможност, защото ако ние веднага предприемем корективни действия и до есента имаме някакви резултати, то Комисията може би няма да продължи в тази насока и няма да бъде открита такава процедура.
„Веднага трябва да бъде направено това, което от години говорим – оптимизиране на държавната администрация“, заяви тя. По думите ѝ страната продължава да изостава в дигитализацията на публичния сектор.
Като други ключови сфери за реформи Ангелова посочи образованието и здравеопазването. Тя отбеляза, че „40% от децата, които завършват висше образование, се реализират на позиции за среднисти“, което според нея е сериозно разхищение на ресурс.
Такова разхищение на време, публичен ресурс, средства и за семействата, и за децата, които получават висше образование, без да се нуждаят от него, е невероятно загуба за всички ни. Защо се случва това? Заради липсата на система за кариерно ориентиране и оценяване на способностите. Всеки си намира работа, където намери. В същото време отделя 4-5 години от живота си, за да учи едно висше образование, което никога не му влиза в работа. Докато с едно правилно средно образование, кариерното му развитие и възможностите за компенсации посредством полагане на труд, биха били много по-интересни.
В здравния сектор експертът настоя за по-силен фокус върху превенцията и ранната диагностика, тъй като „системата на здравеопазването е насочена към клинични пътеки и лечение“. Според нея страната има нужда от непопулярни, но необходими решения, защото „няма как без болезнени мерки да продължим напред“.
Целия разговор вижте във видеото.
