Меглена Кунева: Въпросът не е дали ще има Европа на две скорости, а дали можем да увеличим нашата
Ще тръгне ли „Европа на две скорости“ и започва ли съюзът да обръща гръб на САЩ? В ефира на „Добро утро, Европа“ ситуацията в Европа и света анализира първият български еврокомисар Меглена Кунева, бивш вицепремиер и главен преговарящ за присъединяването ни към Европейския съюз.
Европа трябва да засили собствената си отбрана, но без да се отказва от НАТО, заяви Кунева. „Няма повод да мислим, че нещата ще отидат толкова на зле, че да бъдем без подкрепата на НАТО“, посочи тя и подчерта, че идеята Европа да разчита повече на себе си не е нова. „Това е френската доктрина още от Дьо Гол“, каза Кунева, като допълни, че геополитическата ситуация днес е „много различна – различна Европа, различна геополитика, различен свят“.
Идеята да можем да се защитаваме бързо и надеждно, но и да изграждаме съюзи е посоката, в която Европа ще продължи да се опитва да стабилизира ролята си в света.
Имаме председател на НАТО европеец, бивш премиер на Нидерландия, който беше категоричен, че на този етап не може да се мисли за отбрана без НАТО. Това е въпрос на баланс и на факти. Но никой не отрича, включително и той, че Европа трябва да се ангажира много по-силно със собствената си отбрана.
По думите ѝ санкциите срещу Русия са дългосрочен инструмент, а не моментално решение. „От санкциите не може от единия ден на друг да се реши проблемът. Това не е атака, това е постоянен натиск, който без съмнение дава резултати“, заяви Кунева, като посочи икономическите последици и емиграцията на руски интелектуалци.
Войната на Русия, която не спира, и опитите ни да се справим с нея заедно със САЩ и в рамките на НАТО показват, че именно Европа е тази, която търси решения. Санкциите не решават проблема от днес за утре, това не е атака, а постоянен натиск, който без съмнение дава резултати. Погледнете икономиката и нивото на живот в Русия.
Тя коментира и темата за „Европа на две скорости“, като подчерта, че тя съществува от самото начало на Съюза: „Въпросът не е дали има две скорости, а дали можем да увеличим нашата. Разрешени ли са изпреварванията и имаме ли двигател за това?“
Европа на две скорости засяга индустриалната политика, отбраната и технологиите. Ако си отговорим на въпроса къде е България във всяко едно от тези направления, ще видим каква е нашата скорост и какво можем да си позволим.
Трябва да сме напълно наясно, че споделеният суверенитет е малка част от нашия суверенитет, а останалото е национален суверенитет. Начинът, по който управляваме държавата си и доколко сме подготвени да увеличаваме скоростта си, е изцяло наша отговорност.
Кунева изрази сериозна тревога от състоянието на демокрацията в България, включително доверието в изборния процес. „Наистина ли в 21 век, в европейска България, ние трябва като граждани да не разчитаме на държавата да опази изборите ни?“, попита тя.
Десетилетия говорим за зависимости и за необходимостта от независимост на системите, изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Говорим за честността на изборите.
В европейска България, ние като граждани трябва да не разчитаме на собствената си държава да опази изборите ни? Ако държавата не се ангажира достатъчно с това, за какво изобщо говорим? Европейският съюз е съюз на демократични държави.
По отношение на външнополитическите сигнали страната ни изпраща, Кунева бе критична относно „Съвета за мир“ на Тръмп и присъединяването на България към него: „Когато отива премиер или външен министър на такъв форум, той трябва преди да отиде и след като отиде да даде брифинг на всички журналисти, които са акредитирани. Това е не толкова за журналистите, а за нас, за публиката, за да разберем причината.“
По отношение на войната в Украйна това е една от основните разделителни линии. В говоренето на доскорошния президент Радев имаше определения като „военна операция“ за Крим, всички помним това. В същото време българският парламент напълно непредизвикано заяви, че няма да изпращаме войници в Украйна, без изобщо да е имало такъв въпрос.
Така се оформя един по-широк консенсусен скептицизъм, който прави България по-скоро битов потребител на Европейския съюз, отколкото държава, която дълбоко разбира политиките и необходимостта от свобода и демокрация, които ЕС трябва да гарантира.
Според нея липсата на ясна позиция води до колебания: „Ако нямаш ясни вътрешни устои кое е правилно и кое не, ще се люшкаш“.
Целия разговор вижте във видеото.
