Как един столичен театър без щатна трупа празнува 60 годишен юбилей и кой остави отпечатък от дланите си върху Стената на неговата слава. Каква идея стои зад Международния Golden FEMI Film Festival, чието четвърто издание събра в София филми от цял свят. И как „майсторът на френския стил“ Жилбер Майер, свързва живота си с балета, по-голямата част от който – зад величествените стени на Парижката „Опера Гарние“. И ще се върне ли неоновото изкуство в пейзажа на Хонгконг – за всичко това разказваме в последния юнски епизод на „Арт и Факти“ така:

ФАКТ

Червен килим, бляскава церемония, награди – това е само кулминацията от Golden FEMI Film Festival – форумът, който събра за четвърти път в София през юни кино продукции и творци от цял свят. Дни след церемонията „Арт и Факти“ гостува в дома на Ефемия Фард, художествен директор на форума, който се провежда под патронажа на Европейския парламент.

„Един от моите филми – „Контролирани глътки въздух“ – се случи така, че не спираше да обикаля световните филмови фестивали, включително беше и в Dolby Theater в Холивуд. И натрупването на тази опитност от различни държави – това всичко е една полезна практика, която обединихме тук, в България, за да се получи фестивалът в измерението, което сега виждате“, ни връща в „раждането“ му Ефемия Фард.

Жените като творци, като гледна точка към света и взаимоотношенията, а и като чувствителност е във фокуса на фестивала. Оттам е и съкращението FEMI в него. Освен представяне на социална тематика, той има и още една мисия – за подкрепа на млади творци и на независими екипи. Кино „Люмиер“ е сцената, на която зрителите можеха да гледат селектираните от фестивала филми, а в края на годината предстои да видят и лентата, която тази година форумът подкрепи. Занапред се разработва и интернет платформа, която да дава възможност селектираните сюжети да се гледат при поискване.

Още за Golden FEMI Film Festival oт минута 01:02 разказват и режисьорът Борис Панкин, и главният информационен директор Джоузеф Фард.

АРТ

Преди 60 години подземието на едно подблоково пространство на ул. „Славянска“ в София посреща първата си театрална публика. Пиесата е „ Майка земя“ от Чингиз Айтматов на режисьора Стефка Прохаскова, а театърът запазва броя на местата – 199 – в името си. През 2007 г. към него се добавя името на директора му Валентин Стойчев, а за 6-те десетилетия история записва над 320 премиерни постановки с повече от 550 актьори.

„От самото си създаване „Театър 199“ е без щатна творческа трупа, което е голямо предимство и предизвикателство. Много интересно и вълнуващо е да се събират на тази сцена едни от най-талантливите големи имена на българската сцена“, казва Боян Желязков – директор на театъра.

По думите му публиката обича да идва тук, защото всяка вечер може да гледа различни актьори в постановки на различни режисьори. Виждаме това разнообразие на стената до входа на театъра, където от 30 години част от актьорите оставят част от себе си и буквално. Този юни Стената на славата се обогати с отпечатъци от дланите на още 4-ма творци: Ивайло Христов, Светлана Янчева, Ива Тодорова и Юлиан Вергов.

А какъв отпечатък остава „Театър 199“ у тях – вижте от минута 8:05.

ПАРИЖ АРТ


Парижката „Опера Гарние“ е една от най-емблематичните сгради в света – архитектурен шедьовър със 150-годишна история. Но тя не е само камък и минало – тя е жив организъм, храм на изкуството, в който са се раждали легенди. От минута 19:00 нашият кореспондент във френската столица Йорданка Костадинова ни среща с една от тях – Жилбер Майер. Признат като майстор на френския стил в балета, той е прекарал живота си именно тук – първо като блестящ танцьор, а после и като „бог на педагогиката“.

След прослушване на 12 години той пристига в Париж. Така през 1951 г. постъпва в трупата на „Опера Гарние“, а 10 години по-късно вече е първи танцьор. Танцува в Лондон, Москва, Токио. Но зад блясъка на сцената стои железен труд – и огромна дисциплина.

„Великият Серж Лифар ме забеляза. Танцувах до 1970 г. Но вече в мен зрееше идеята за педагогическа кариера – не защото търсех нещо ново, а защото имах призвание да преподавам“, разказва пред „Арт и Факти“ Жилбер Майер, обучавал звезди като Силви Гилем, Михаил Баришников и Рудолф Нуреев.

Носител на значими отличия, сред които Kавалер на Ордена на Почетния легион и Командор на Ордена на академичните палми, главният герой в „Париж Арт“ в това издание на „Арт и Факти“ смята, че класическият танц ще съществува винаги, защото академизмът е основата на всички форми на изкуство.

СВЯТ

Светлините угасват. Театърът Sunbeam – една от последните неонови емблеми на Хонгконг – затвори врати след десетилетия живот. Емблематичните му неонови надписи вече са тъмни. Това е поредният знак, че нощното сияние на града – някога символ на неговия дух и просперитет – бавно изчезва. Създаването на неонов знак е изкуство, което изисква прецизност, търпение и страст – качества, които Джийв Лау притежава в изобилие.

„Светлината на неона е уникална и привлича по специален начин. Мисля, че тя не може да бъде заменена от други видове източници на светлина. Затова се надявам, че неоновата култура няма да изчезне. Заинтересувах се от нея и започнах да я изучавам, а след това посветих и кариерата си на нея, просто защото се надявам, че този занаят няма да изчезне“, казва Лау.

В малкото си студио, наречено Каулонеон, Лау не просто създава изкуство – той възпитава бъдещи майстори, предавайки уменията си на ентусиасти безплатно, с надеждата, че традицията ще продължи:

„Основах това студио, защото се надявам, че чрез творчество мога да намеря нов начин традиционният занаят на неона да има по-дълъг живот“, допълва.

А от минута 25:12 можем да видим, че миналото още мъждука в нощта на Хонконг. И как с неон и страст Лау и неговите ученици доказват, че традицията може да има бъдеще.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви!
Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 29 юни, а следващото издание – на 6 юли. Винаги от 13:30 часа. Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: