Страната се подготвя за нови предсрочни избори, като една от важните, а защо не и ключовите роли в следващите няколко месеца ще има Румен Радев. Първо като президент кога ще определи датата на изборите и, второ – като евентуален участник на политическия терен със свой проект. Самият той в последно време иронизира тази възможност, но пък и не е отрекъл категорично, че може да се включи в партийната надпревара.

Как политическите сили се готвят за предсрочния вот? По този и по други въпроси говори в ефира на „Euronews Primetime“ политологът Любомир Стефанов.

Политическите сили навлизат в нов етап на конфронтация след „дългата политическа ваканция“, този път в условията на реална предизборна кампания. Според политолога Любомир Стефанов темата за евентуален нов политически проект около Румен Радев все повече придобива фолклорни измерения. Той допълни, че е рано за сериозни изводи, докато няма яснота за хората, програмата и политическите партньори зад подобна формация.

По думите му общественото търсене на „нещо ново“ не означава непременно очакване за поредна партия. „Нова партия по-скоро е дежурен отговор, който присъства в социологическите анкети, отколкото да е реално очакване“, каза Стефанов. Според него българското общество вече е изградило защитен рефлекс, защото „поредният принц на бял кон доста често се оказва конникът без глава“. Той вижда желанието за промяна по-скоро в начина, по който се конструира политическото представителство и в липсата на съдържателни кампании.

Ключов проблем остава неспособността за съставяне на стабилни мнозинства и ниското доверие между политическите играчи. „Мнозинства не се конструират като тряскаш врати, сочиш с пръсти и наричаш всички по спектъра с нежни имена“, подчерта политологът.

Няма никакъв импулс, който да вдигне нивото на участие и активизация. Така че да, това е едно от обясненията. А мнозинства как се конструират? Не като тряскаш врати, сочиш с пръсти и наричаш всички по спектъра с нежни имена, а напротив – като бъдеш градивен критик, разбира се, по-остър към крайните си опоненти, с които имаш големи или твърде значими несъгласия, но без да превръщаш политиката в нещо лично.

Това вече не е общуване, а хулене в ефир и в социалните мрежи, а после се чудим защо никой не иска да участва в политическо мнозинство с теб. В България дори го наричаме гнуслива „сглобка“, а името му е коалиция. Като променим това малко нещо, другите ще си дойдат по местата.

По темата за изборните правила той беше категоричен, че „машините не са панацея“, а основният дефицит е в общественото доверие: „Проблемът е, че ние като граждани не си вярваме един на други“.

България се управлява от коалиции. Всяко едно правителство в България е било коалиционно.  Няма значение дали ни харесва или не. Това, че политиците не го разбират вече 36 години, продължава да ме удивява.  

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: