Любомир Кючуков: Идеята за „Европа на различни скорости“ създава риск за функционирането на ЕС

Защо се стигна до идеята Европа на две скорости и къде ще се позиционира какво означава това за България?

В студиото на „Добро утро, Европа“ гостува Любомир Кючуков, дипломат и международен анализатор.

Възраждането на идеята за „Европа на различни скорости“ е резултат от натрупани институционални проблеми в ЕС, заяви дипломатът Любомир Кючуков. „Има проблеми в Европейския съюз с начина на взимане на решения, с осъществяването на взетите решения“, посочи той и напомни, че подобни идеи периодично се появяват още от 90-те години. По думите му експертен доклад на немско-френска група още преди две години е предупредил, че при липса на институционална реформа ЕС може да стигне до „вариант на концентрични кръгове, различни скорости и така нататък“.

Кючуков подчерта, че проблемът не е в самото търсене на решения, а в принципа, по който се предлага те да бъдат взимани. „Проблем има, но аз съм притеснен от гледна точка на решението, което се предлага“, каза той. Според него този модел поставя в центъра „големите държави“, а не общото сближаване. „Големите взимат решенията, а малките – изчакват“, заяви дипломатът и добави, че „принципът според мен е сбъркан“, защото вместо приобщаване се стига до отграничаване за взимане на решения.

Четири сфери бяха изведени на преден план при тази първа консултация, която се проведе. Те са в сферата на икономиката и политиката.

Ставаше дума за създаване на единна европейска инвестиционна борса, за това как оттук нататък да се изведе сигурността и инвестициите в сигурността като основен проблем, както и за възможностите за суровините, основно редкоземните метали.

Неща, които касаят общоевропейски политики. Това е следващият проблем, който изниква, че на практика тази група си присвоява правото да определя насоките на политиките.

Според Кючуков липсата на ясни критерии за участие в подобно „ядро“ създава сериозни рискове за по-малките страни. „Тук няма критерии. Тук критерият е големина на държавите“, каза той и изрази съмнение, че държави като България биха били допуснати дори при заявен интерес.

Принципът на групиране няма да е единствено площ или размер населението, а по-скоро икономическа мощ. Тоест точно големите и силните.

В по-широк план Любомир Кючуков видя риск не толкова за отделните държави, колкото за самия Европейски съюз. „Първият риск е за самия Европейски съюз“, каза той и добави, че това може да доведе „не до единство на Европейския съюз, а по-скоро до проблеми с неговото функциониране“. По думите му ЕС е изправен пред избор „или към задълбочаване на интеграцията, или крачка назад към повече пълномощие на националните държави“.

Рискът за мен дори не е толкова в това, че си в периферията. Първият риск е за самия Европейски съюз. Притеснението ми е, че това води не до единство на Европейския съюз, а по-скоро до проблеми с неговото функциониране. Защото скоростите в Европейския съюз могат да бъдат две, могат да бъдат и 27 – по една за всяка държава.

Въпросът е за посоката. А посоките са само две – или към задълбочаване на интеграцията, или крачка назад към повече пълномощия на националните държави. Очевидно целта на тази група е задълбочаване на интеграцията, но съществува риск от откат сред другите държави, което да доведе до точно обратния ефект.

Целия разговор вижте във видеото.