Литература на боксов ринг, легендарни фотоси, мебелни тенденции и още | Арт и Факти (27.04.2025 г.)

Литература на боксов ринг; микротанци; легендарни френски фотоси; мебелни тенденции от Милано и изложба, вдъхновена от Свeти Франциск в „Арт и Факти“ (27.04.2025 г.)

Започваме ударно с провокираща среща с писателя Палми Ранчев на боксов ринг. Представяме и Третото биенале на микротанца, където участниците отправят послания с жестове. От парижкия Музей Майол ви показваме една от най-значимите фотографски ретроспективи на последните две десетилетия – „Робер Доано. Дарени мигове“. Предлагаме ви разказ от първо лице на архитекта и интериорен дизайнер Нели Николова за тенденциите в обзавеждането, представени на Международния мебелен салон в Милано. Накрая ви водим в друг италиански град – Умбрия – на изложба, вдъхновена от една поема на свети Франциск. Подредихме всичко това, за да изпратим април в „Арт и Факти“ така:

АРТ

“Човек, който няколко пъти е падал на ринга, вече има един вид познание за себе си. Друг, който е успял да победи, има друг вид познание за себе си. Аз съм човекът отстрани. Аз съм любител на бокса. Навремето имах много добра кариера, но окото ми пострада и ми предложиха да стана треньор. Защото вече не сатавах за боксьор“.

Палми Ранчев не остава на ринга като боксьор, макар че има републиканска титла в биографията си. Но пък на 31 става треньор. Подготвя куп шампиони в спортната си кариера. Но и написва куп книги – и поезия, и проза. И към медалите прибавя литературни отличия. От “Дъба на Пенчо” до “Перото”.

„Писането при мен е приключение, то е голяма авантюра. Можеш да стигнеш до читателя, но може да не стигнеш до читателя. Може да те харесат. Може и никой да не те хареса. Рискуваш. Писането е огромен труд и много е хубаво, че е огромен труд. Така тези, които успяват, са по-малко – тоест конкуренцията е по-малко“ – казва още Палми Ранчев в това интервю, напомнящо спаринг.

Благодарим за залата на Стадион „Васил Левски“, която ни осигури за него Божидар Бояджиев. А за това изкуство ли е боксът и какво е литературата, как започва да пише Палми Ранчев, защо самотата е един от основните му герои, а той вярва в Бога на случайността – гледайте от минута 01:05.

АКТ

А сега се пренасяме на една сцена за ъндърграунд изкуство в София, за да се потопим в третото издание на Международното биенале на микротанца. Тази година темата на форума е „Танцът и социалната промяна“, а Адриана Славова, доброволка от Европейския корпус за солидарност, който заедно Националния фонд Култура подкрепя организаторите от сдружение „Забелски глас“, ни посреща на една цветна тераса до ъндърграунд сцената, за да ни разкаже какво точно значи „микротанц“.

„Микротанц е малка сцена с голямо послание. Това, което ние искаме да постигнем на тази сцена е чрез тези сериозни теми, познати на всеки човек, да стигнем до по-голяма аудитория. Ще видим малки откъслечни призми на нашите артисти за екологията, дигитализацията и войната, която смятам, че е много важна тема“.

По думите на Адриана в ежедневието си всички говорим много и чрез нашите тела. Ето защо представления като тези могат да кажат на хората много повече, отколко двучасова лекция.

„Едни 15 минути могат само с един жест да докоснат човек и така да го вдъхновят, че той да започне да действа“, допълва доброволката и е категорична, че микротанците на участниците от шест страни в това издание говорят точно така – с жестове.

Можете да го видите от минута 9:33 благодарение на организаторите на биеналето, които ни предоставиха видеа от участниците. А накрая заедно можем да научим от събеседничката ни в „Арт и Факти“ и най-хубавия жест за един артист.

ПАРИЖ АРТ

Днес нашият арт кореспондент от Париж Йорданка Костадинова ни отвежда в Музея Майол, който представя една от най-значимите фотографски ретроспективи на последните две десетилетия – „Робер Доано. Дарени мигове“.

Изложбата е истинско пътешествие из света на един от най-емблематичните майстори на фотографията, Робер Доано. Той е известен със способността си да улавя поетиката на ежедневието. Неговият поглед ни показва Париж – градът на любовта с усмивките, но и моментите на меланхолия. Фотографиите му са живи разкази за обикновените хора – минувачи, търговци, работници – всички те оживяват пред обектива му.

Селекцията включва около 400 фотографии – както легендарни, така и по-малко познати кадри от архив, съдържащ над 450 000 изображения от Париж в средата на XX век. Това са не само емблематични кадри, но и контекста зад тях – лични вещи, документи и аудиовизуални материали, които разкриват творческия процес на фотографа.

Кулминацията на експозицията е прочутата фотография „Целувката пред Кметството“ – не просто символ на Париж и любовта, но и образ с богата история и „контраистория“. Този кадър, първоначално публикуван в американското списание Life през 1950 г., се превръща в икона, преминала отвъд фотографията – в плакат, в жест на свобода, в реакция на трагедии и кризи.

„Робер Доано. Дарени мигове“ е изложба, която ни напомня за силата на фотографията – способността ѝ да разказва истории, да предизвиква емоции и да запазва миговете завинаги. Тя ще продължи до 12 октомври, а „Арт и Факти“ ви потапя в нея от минута 13:26.

ЦВЯТ

А сега се пренасяме от едната световна столица на модата – Париж – в друга – Милано. За да ви разкажем за Международния Мебелен салон, който е сред най-големите по отношение на приходи, посетители и растеж. В неговото 63-то издание за първи път с национален щанд участва и България.

Тенденциите са отново в облите форми – както при диваните, така и при всички мебели. Но цветовете стават по-ярки, разказва от първо лице Нели Николова – архитект и интериорен дизайнер от 10 години, която в последните няколко е и редовен посетител на изложението в Милано.

„Всяка година има различна тема. Тази година беше темата за човека, за усещането на човека във формата на мебелите, в устойчивостта, в съхранението на природата и на околната среда. Много от фирмите-производителки използват рециклиране на продукти, за да създадат нови мебели“, допълва Нели Николова, като подчертава още веднъж, че лайтмотивът на изложението е вниманието и грижата към природата.

Младата дизайнерка разказва и за тенденциите във фокуса на българския щанд. А „Арт и Факти“ ви предлага да чуете и нейната визия за модерен дом от минута 18:34.

СВЯТ

Сега ще ви върнем осем века по-рано, но и ще останем в наши дни. Преди осемстотин години се ражда една поема на Свети Франциск от Асизи. С името си „Песен на създанията“, тя е в основата на новата изложба „Брат Слънце, сестра Луна“ в Националната галерия на Умбрия, Италия.

Написана през 13-и век, поемата се счита за една от първите, които изследват връзката между човека и природата, а изложбата представя произведения, отразяващи именно тази тема. Те са 80 на брой и са предоставени от престижни европейски музеи като Лувъра, Държавния музей в Амстердам и Ватиканските музеи. Сред представените художници са Ян Ван Ейк, Фра АнджЕлико и Пиеро дела ФранчЕска – творци, вдъхновени от идеите на Свети Франциск.

“Песен на създанията“ е отправен пункт в този изложбен път и от научна гледна точка, защото именно в момента, когато Франциск създава тази творба, изкуството започва да проявява засилен интерес към природата, разказва Веруска Пикиарели – историк и куратор на изложбата.

Тя ще продължи до 15 юни в Националната галерия на Умбрия. А “Арт и Факти“ ви кани да я разгледате от минута 23:50.

Цялото предаване може да гледате във видеото. Благодарим ви!

Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 4-и май, а следващото издание – на 11-и май. Винаги от 13:30 часа. А всички предавания ще може да намерите и в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика Предавания.