Левон Хампарцумян: По-важният въпрос не е размерът на новия заем, а как ще се използват средствата

Бюджетните мерки на властта и изяде ли инфлацията спестяванията ни?

В ефира на „Добро утро, Европа“ гостува финансистът и бивш зам.-министър на икономиката Левон Хампарцумян.

Поевтиняването на горивата би трябвало постепенно да се отрази и върху цените на част от стоките и услугите, смята Хампарцумян. Според него в ценообразуването действат както обективни фактори, така и психологически нагласи. „Там имат чисто технически компоненти в ценообразуването – цените на енергията, на горивата, на труда и така нататък, и чисто психологически усещането, че всички вдигат цените, дай и ние да вдигнем цените“, каза той. По думите му инфлационният натиск не е характерен само за България, а се наблюдава в много държави по света.

Хампарцумян е категоричен, че основният механизъм за регулиране на цените остава поведението на потребителите. „Чисто пазарното поведение на клиентите е това, което регулира цените“, заяви той.

Потребителят в крайна сметка регулира нещата. Ако нещо е дефицитно, за да се сдобие с него, потребителят е готов да плати премия. Включително на такива нелегални търговци, черна борса, всякакви такива неща.

По темата за еврото и поскъпването Хампарцумян не вижда пряка зависимост между членството в еврозоната и ценовите равнища. „Няма голяма връзка между еврозоната и цените“, подчерта той. Според него отделни търговци могат да използват промяната като повод за повишаване на цените, но крайното решение остава в ръцете на потребителите. Очакванията му са инфлацията постепенно да се успокоява, като допълнително влияние ще окажат и сезонните фактори. „Цените по-скоро ще се успокоят“, прогнозира той.

Виждате какви са заплатите във висшата администрация и така нататък. Всички тези пари, които се изливат на пазара, без от другата страна да са подкрепени с по-голям износ, по-голямо производство, създава този инфлационен натиск, който вдига цените.

Финансистът коментира и предстоящото поемане на нов държавен дълг. Според него по-важният въпрос не е размерът на заема, а как ще бъдат използвани средствата. „Дългът ни все още е нисък, но обаче той доста бързо нараства“, предупреди Хампарцумян. Той подчерта, че ако средствата се насочват към непродуктивни разходи, това може да създаде проблеми в бъдеще. „Ако се използва за непродуктивни цели, бихме стигнали до един момент, в който ще ни бъде трудно да плащаме лихви“, каза още той.

Целия разговор вижте във видеото.