Калин Николов за карикатуриста Борис Димовски| Арт и Факти

„Талантът е като поточе“, казва карикатуристът Борис Димовски през 2006-та – тъкмо година преди да си отиде на 82. И още: „Виждаш го да се провира между листата, а някъде дори се загубва… после извира нанякъде сред деретата само или пък изчезва в по-голямата вода…“ Думите на скромния гений, както често го наричат, не изчезват, защото изречени в предпоследния разговор с неговия ученик Калин Николов, той ги записва, за да ги предаде нататък. А ние го срещаме днес, 100 години след рождението на неговия учител, сред есенните листа на един столичен парк.

„След като човекът вече го няма, остава паметта и дългът към тази памет. Над Димовски беше само Кантовият постулат, че нравственият закон в мен и звездното небе над мен,“ казва Калин Николов.

Дали тази нравственост се е формирала точно защото Димовски е израснал близо до едрите звезди над родопите в село Яврово? Или защото на житейската нива е работел усърдно, без да се главозамайва от оценката на таланта му още от Илия Бешков, при когото учи в Художествената академия? Факт е, че предава своите принципи и на ученика си.

„Той беше много строг учител“, спомня си Калин Николов. И насочва разказа си към времето след 1989 година. Далече преди нея обаче е първото изпитание за Димовски. През 1968-ма илюстрираната от него книга на Радой Ралин „Люти чушки“ първият тираж е унищожен. После, 9 години по-късно, френски седмичник илюстрира с негова карикатура остър текст за българската култура. Но след падането на тоталитарния режим и промените Димовски не се изтъква като репресиран.

За нравствените принципи и сатиричното наследство на Борис Димовски гледайте във видеото.