Какви са традициите и обичаите на Великден в България?

Великденските традиции в България остават живи и днес, въпреки историческите периоди, в които са били ограничавани. Това подчерта в ефира на „Добро утро, Европа“ доц. д-р Иглика Мишкова от Националния етнографски музей към БАН. „Специално традицията да се празнува Великден е жива, независимо от това, че в годините на социализма е била леко апокрифна, по-скоро така концентрирана вътре в дома“, посочи тя. По думите ѝ през последните години празникът е „реабилитиран“ и вече се отбелязва открито, включително като официален почивен ден, което връща и усещането за общност и празничност.

Етнологът обръща внимание, че част от най-разпознаваемите великденски практики имат по-дълбоки корени от християнството. „Традицията за боядисването на яйца не произхожда от християнството“, обясни тя, като добави, че религията стъпва върху по-стари практики. Символиката на червеното яйце обаче е силно свързана с празника: „Символиката на червеното яйце е свързана с кръвта.“ Този жест, при който яйцето се допира до челата на близките, носи послание за здраве и благополучие.

По отношение на празничната трапеза Мишкова подчертава, че днешните представи често се различават от традиционните. „В миналото няма агнешко месо на трапезата“, уточни тя, като посочи, че агнешкото е било характерно по-скоро за Гергьовден. Вместо това на великденската трапеза се слага свинско месо, но задължително присъстват яйцата и обредният хляб, а по-късно и козунакът, който постепенно измества старите хлябове.

Червеното яйце и козунакът са основните за великденската трапеза.

Важна част от празника остава и семейното събиране, както и ритуалите, свързани с вярата. „В нощта срещу самия Великден би следвало всички вярващи християни да посетят храма“, обясни Мишкова. Освен това се носят яйца и козунаци при близки и роднини. Според нея именно в тези жестове и в споделеното време с близките се крие „магията на празника“, която се предава през поколенията.

Целия разговор вижте във видеото.