Каква трябва да е съдбата на Комисията по досиетата?

Журналистът и дългогодишен член на Комисията по досиетата Екатерина Бончева предупреди, че обсъжданите законови промени, свързани с бъдещето на комисията, са противоречиви и недообяснени. По думите ѝ „няма представа какво става“, тъй като се появяват взаимно изключващи се предложения – от закриване до преструктуриране и съкращаване на щата.

Бончева оспори идеята комисията да бъде закрита чрез преходни и заключителни разпоредби на бюджетен закон, като подчерта, че това би било в противоречие с правните принципи. Тя обърна внимание, че комисията е специализиран орган със собствен нормативен режим.

По отношение на твърденията за „раздут щат“ тя посочи, че администрацията всъщност е специализирана и работата ѝ е свързана с обработката на огромен архив: „Милион и 500 хиляди архивни дела… 4,5 милиона документи“. Според нея евентуалното съкращаване би затруднило функционирането на институцията, тъй като дейността изисква специфична квалификация и достъп до класифицирана информация.

В заключение Бончева заяви, че Комисията по досиетата е важен елемент за прозрачността и историческата памет, и предложи трансформирането ѝ в „Институт за национална памет“. Тя подчерта, че законът има нужда от модернизация, но предупреди, че опитите за закриване или отслабване на комисията са „или непрофесионални, или свързани с политически зависимости“.