Как Драгоманското блато стана част от българското представяне на Венецианското биенале?
Как Драгоманското блато и грижата за природата станаха част от българското представяне на Венецианското биенале? Разговор с художничката Мария Налбантова и Владимир Иванов от Световния фонд за дивата природа.
Драгоманско плато и темата за опазването на природата стават част от българското участие на 61-вото издание на Венецианско биенале чрез проекта „Федерация на минорните практики“. Художничката Мария Налбантова представя видеотворбата „Блатна песен“, вдъхновена от влажната зона край Драгоман и историите на хората, които живеят около нея. „Темите са свързани с несигурността, изчезването и завръщането“, разказва Налбантова, която работи по проекта вече четири години в партньорство със Сдружение за дива природа Балкани и WWF България.
В основата на творбата стоят реални истории, събрани от местни жители, учени и природозащитници. Във видеото участва и женският певчески състав на читалище „Драгоман 1925“, чиито изпълнения се превръщат в своеобразен глас на блатото. „Искаше ми се в тъканта на песента да бъде включена гледната точка на хората, които в повечето случаи нямат глас“, казва художничката. Според нея водните огледала на блатото носят „паметта на мястото“ и отразяват процесите на разрушение и възстановяване в природата.
От WWF България определят проекта като рядко съчетание между наука и изкуство. Владимир Иванов от организацията обясни, че Драгоманско блато е част от европейския проект Waterlands, в който се възстановяват влажни зони в различни държави. По думите му мястото е било пресушено през 30-те години на XX век с идея да се превърне в земеделска земя, но природата постепенно е възстановила блатото сама. Въпреки че днес то е дом на редки и застрашени видове и е част от Рамсарска конвенция, територията все още официално се води земеделска земя по българското законодателство.
Природозащитниците и артистите се надяват участието на България във Венецианско биенале да направи блатото по-разпознаваемо и да привлече повече внимание към нуждата от неговото опазване. След големия пожар преди пет години екосистемата все още се възстановява, а на място се изгражда нова посетителска инфраструктура. „След още 5–10 години това може да бъде място, с което истински да се гордеем“, коментира Владимир Иванов и призова повече хора да посетят природния обект, който се намира само на около 40 километра от София.
Още за Венецианското биенале:
