Ивайло Калфин: Вече ще можем да участваме в решенията за паричната политика на еврозоната

Две централни европейски институции – ЕК и ЕЦБ – независимо една от друга, дадоха положителна оценка за готовността на България за присъединяване към еврозоната. Най-общо изводите в тях се свеждат до това, че българската икономика ще стане по-силна, ще нарасне търговията с държавите от еврозоната, ще се повишат преките инвестиции, достъпът до финансиране, качествените работни места и реалните доходи. Тази историческа перспектива коментира бившият вицепремиер и евродепутат Ивайло Калфин.

„Предимствата са свързани с това, че ще участваме в решенията за паричната политика. Вече ще можем“, коментира бившият вицепремиер и евродепутат Ивайло Калфин. По думите му България ще има една от най-силните валути в света, а с присъединяването към еврозоната хората няма да имат нужда при криза да взимат „по-силни“ валути.

„Ще се подобри търговията и инвестицията, където еврото е осигуряващ фактор“, посочи още той. Според Калфин повишаването на кредитния рейтинг също ще подобри лихвите при кредитите.

По отношение на страховете от поскъпване, Калфин подчерта, че поскъпването е тенденция независимо от валутата. Това се случваше и когато България беше далеч от еврото.

Той обаче предупрежди, че „по-важното е непосредствено след влизането в еврозоната, когато търговци могат да злоупотребят с това и ‘закръглят’ цените нагоре“.

„Няма как да се ползват само плюсовете, без минусите“, заяви още той.

Калфин обясни, че България ще има общ ангажимент към финансовата стабилност в еврозоната, но този ангажимент ще бъде съобразен с реалните възможности на страната.

„Ние няма да плащаме дълговете на Италия или Франция, или който и да е, защото просто този ангажимент за нас ще е минимален. Ние няма с какво да ги платим тези дългове, пък и никой не би искал такова нещо“, каза той.

Като пример за солидарността в еврозоната Калфин припомни случая с Гърция.

„Когато Гърция имаше проблеми, цялата еврозона помогна. Страните не извадиха от джоба си, но ЕЦБ осигури ликвидност, така че икономиката на Гърция да оцелее и даже се развива добре в момента.“

Той направи сравнение с друга страна от ЕС, но извън еврото.

„Ако погледнем Унгария, която е извън. Беше изпратена в МВФ. Сега Унгария не се развива изобщо добре.“ Според него този пример е показателен за ефекта от общите ангажименти и защитни механизми в рамките на еврозоната.

Вижте целия разговор във видеото.