Историци: 3 март трябва да бъде ден на национално единение

Какво точно се е случило на 3 март и защо честваме тази дата – поканили сме историците доц. Тодор Чобанов и проф. Ивайло Христов.

На 3 март България отбелязва подписването на Санстефански мирен договор – прелиминарния мирен договор, който поставя началото на възстановяването на българската държавност след близо пет века османска власт. „На 3-и март е възстановена българската държавност след 482 години“, подчерта историкът проф. Ивайло Христов. Според него, Априлското въстание, макар и военно поражение, се превръща в „политическа победа“ с огромен международен отзвук, която отключва процесите, довели до Руско-турската война и до историческия шанс за българите.

Историкът и археолог доц. Тодор Чобанов отбеляза, че Освобождението е резултат както на „многовековни усилия на българския народ“, така и на „руското оръжие и руската дипломация“. Той припомни ролята на граф Игнатиев и сложната мрежа от тайни договорки между великите сили, които в крайна сметка предопределят и ревизията на Санстефанските граници на Берлински конгрес. „Сан Стефано е една мечта, но и дипломатически ход, който подготвя почвата за следвоенните преговори“, посочи Чобанов, подчертавайки, че българите не участват пряко в тези международни решения, тъй като все още нямат възстановена държава.

И двамата историци бяха категорични, че 3 март трябва да бъде ден на национално единение. „Нека гледаме на празника през български очи“, призова доц. Чобанов, а проф. Христов допълни, че това е „един от малкото празници, които трябва да обединяват, а не да разделят нацията“. Според тях, независимо от различните интерпретации за ролята на великите сили, 3 март остава символ на възродената българска държавност и на новия исторически шанс за развитие на страната.