Икономист: Положението е драматично в политически аспект, но не и във финансово-икономически

Дни преди влизането на България в еврозоната най-вероятният сценарий остава страната да започне годината без приет нов бюджет и с удължителен закон. По думите на икономиста Михаил Кръстев „положението е драматично в политически аспект, но не и във финансово-икономически“, тъй като публичните финанси не зависят пряко от наличието на редовно правителство. Според него, техническото решение е ясно – „влизаме в 2026 година с бюджета от 2025 година поне през първите три месеца“, което е по-консервативен и фискално по-безопасен вариант на фона на липсата на политическо съгласие.

Кръстев подчерта, че служебен кабинет би имал шанс да внесе по-реалистичен бюджет, именно защото не е обвързан с предизборни цели. „Ако имаме възможност да не гоним политически, а финансово-икономически цели, това е чрез служебен кабинет“, каза той. Основното очакване на бизнеса е стабилност и предвидимост при преминаването към еврото, а не административен натиск. „Истинското предизвикателство не е за хората, а за бизнеса, особено за малките и средните предприятия“, които ще трябва да преминат през сериозни счетоводни и логистични промени, допълни икономистът.

По отношение на цените и страховете от хаос Кръстев беше категоричен, че пазарът разполага със собствени механизми за саморегулация. „Цените се овладяват най-добре чрез конкуренция“, заяви той, като напомни, че регулаторните органи са независими и функционират независимо от политическата криза. Според него по-големият проблем в бюджета са нереалистичните прогнози: „Имаме рекорден ръст на приходите, но и сериозно изоставане от планираното“. В заключение Кръстев обобщи, че България ще стане по-богата не с политически решения, а когато „бизнесът и икономиката бъдат оставени да работят и да генерират стойност“.

Цялото интервю вижте във видеото.