Телевизионните зрители го познават като политически коментатор. Студентите му – като преподавател по политология. В „Арт и Факти“ обаче ще го поставим на фокус. Като астрофотограф.

“Аз до 30-тата си година изобщо не снимах – не обичах и не можех да снимам. И в един момент ми подариха камера, което се оказа нов тип изживяване, което отвори съвсем нов тип интереси“, разказва Христо Панчугов.

Фотографията се оказва бягство от самотата по време на командировките му и се превръща в хоби, едно от най-трайните за него. Да си сам под звездното небе, без да мислиш за нищо, определя като интересно преживяване, което му дава възможност на да се вгледа и в себе си. Отделно астрофотографията е предизвикателство.

„Да не говорим, че и самата гледка също си струва, докато чакаш да се получи фотографията“, допълва Панчугов.

Навършват се 11 години от първата му изложба – „Изложба, пълна с небе“ – отпратка към Тери Пратчет, чиито книги оказват съществено влияние върху политолога. Дали заглавие на друга негова книга ще стане отправна точка за следваща изложба или за книга на Христо Панчугов? Какво научава той за себе си, докато снима звездното небе, и как изглежда то през неговата камера, вижте.

Сподели: