Хранителни разстройства: Кога грижата за формата преминава в патологично състояние?

Кога грижата за формата преминава в патологично състояние? Как да разпознаем първите наченки на хранителните разстройства и колко опасни могат да бъдат те?

Отговорите споделя в ефира на „Добро утро, Европа“ клиничният психолог Станислава Беновска, която разказва и за четвъртото издание на форума посветен на женското здраве.

Тя обясни как личната ѝ история я е насочила към работата с хранителни разстройства. „Моят личен път започна от една анорексия в тийнейджърски години“, сподели тя и подчерта, че уж невинни диети могат да отключат сериозна патология. Беновска описва дълъг период на преминаване през анорексия, хиперфагия и булимия. Тя допълни, че в работата си вижда как масовият стремеж към „съвършено тяло“ често прикрива по-дълбоки емоционални проблеми.

По думите ѝ разбирането на причината зад неконтролируемите колебания в теглото е ключово: „Имаме биология, имаме биохимия, имаме емоционален свят“. Според нея зад твърдението „чувствам се дебел“ винаги стои друго, реално чувство, което няма общо с външния вид, но определя хранителното поведение.

Едно от основните неща е първо да знаем, кое е онова, което има нужда да бъде повлияно. За мен е изключително важно, защото често давам примера, че ако нещо ни боли и искаме да вземем хапче, трябва да знаем дали ни боли глава или корем, така че да можем да го повлияем положително.

Ако има едно типично нещо при хората, които често се подлагат на диета без значение дали имат нужда или не от нея, е едно типично чувство и това е чувството да си дебел.

Моя съвет е, задайте си въпроса, как наистина се чувствате. Защото зад чувството да си дебел, стои едно истинско и ръководещо хранителното ни поведение чувство, което няма нищо общо с тялото, но много добре се проектира върху него.

Тук търсенето трябва да бъде в друга посока. Търсенето трябва да е към това кое в живота ми не мога да контролирам и с кое не мога да се справя емоционално, поради което пренасочвам вниманието си към тялото и храната.

Беновска обясни, че подходът трябва да е индивидуален, а в по-тежките случаи – мултидисциплинарен: „Категорично работа с мултидисциплинарен екип“, тъй като хранителните разстройства „могат да имат поражения на много нива“ – от храносмилателни и хормонални проблеми до „мозъчен глад“, който тя определя като едно от най-страшните състояния.

Специалистката акцентира и върху ролята на близките, които често се чувстват безпомощни. „Първото, което е нужно, е да имат правилната информация“, каза Беновска и допълни, че свръхпротекцията може да бъде също толкова вредна, колкото и строгият натиск. По думите ѝ най-важно е откритото общуване: „Да говорят повече“. Тя насърчи хората да търсят навременна помощ и информирана подкрепа.

Целия разговор вижте във видеото.