Граждански активист и богослов дебатират „за“ или „против“ часове по религия в училище
Разнопосочни мнения предизвика идеята на образователното министерство за въвеждане на нов предмет в училище, в който да се изучават добродетели и религия. Двете гледни точки „за“ и „против“ задължителни часове по религия представиха в студиото на „Добро утро, Европа“ бившят учител и граждански активист Ирина Манушева и адвокатът и богослов Александър Тодоров.
Според Ирина Манушева моралът не е прерогатив на религията.
„Дори много религиозни философи не поставят знак за тъждество между морала и вярата, камо ли пък институционалната религия“, посочи тя. Според нея на много места се срещат заявки за изключително конфесионално преподаване, което на практика е превърнато във вероучение.
Децата в първи клас нямат все още изградено абстрактно мислене. Те приемат всичко изключително буквално. Има изследвания, които показват, че деца, възпитани в религия, много по-трудно правят разлика между реалните и фантазните образи. Това са научни изследвания.
Ирина Манушева, граждански активист и бивш учител
По думите на Манушева изучаването на религия в училище ще навреди на мирогледа на децата, които са изключително податливи и тълкуват всичко буквално.
„Ние трябва да сме най-ясно, че те имат право на обективно светско образование“, подчерта тя. Според нея балансът е в присъствието на този предмет като свободно избираем, а не като задължителен.
Богословът Александър Тодоров изтъкна, че предметът и сега присъства като свободно избираем, но резултатите, които виждаме от възпитанието на нашите деца, не са удовлетворителни, поради което и министърът на образованието, както и множество други институции и БПЦ радеят този предмет да започне да се изучава в задължителната учебна програма.
Предложението е предметът да бъде с вътрешна избираемост, както и по езиците, така че да може да се избира дали да конфесионален тип – религия християнство, православие, религия ислям, или етика като един неконфесионален предмет, който ще се съдейства за духовно-нравственото възпитание, без да се излагат определени религиозни норми от някоя конфесия.
Александър Тодоров, богослов и адвокат
Тодоров посочи, че вече има одобрени учебници от МОН, изготвени от Светия синод на БПЦ, които всеки може да отвори и да види, че там няма насаждане на светоглед, „а се преподава обикновена грамотност“.
„Няма да се насажда на никого вяра. Не е това идеята“, посочи още той.
По думите му преподавателите по предмета ще бъдат богослови, завършили висше образование по специалността.
На 24 април предстои дискусия какво точно да включва дисциплината, а промените в закона ще бъдат предложени за обществено обсъждане през май.
Вижте цялата дискусия по темата във видеото.
