„Ясно е, че не сме във васално положение спрямо никого в момента, но стои въпросът – независими ли сме наистина?“ – това коментира културологът и медиен експерт доц. Георги Лозанов в студиото на „Добро утро, Европа“ по повод Деня на независимостта. Според него въпросът за независимостта трябва да се разглежда не просто като факт от миналото, а като активно състояние на държавата – дали над легитимната ѝ власт стои друга, която определя ключови решения. Той подчерта, че макар днес България сама избира международните си партньори, пълната независимост остава под въпрос – и в миналото, и в настоящето.

Лозанов направи паралел между 1908 г., когато България обявява Независимостта си от Османската империя, и 1990 г., когато отпада член първи от Конституцията и страната започва прехода към демокрация. По думите му, съветската зависимост е била дори по-дълбока и по-тежка от османската, тъй като е прониквала във всички аспекти на външната и вътрешната политика. „Ние сме били зависими винаги от две източни империи – Османската и Руската“, заяви той. Според Лозанов тази историческа симетрия остава неосмислена, а митът за вечния „освободител“ е вкоренен в националното съзнание най-вече чрез образователната система и културната манипулация още от най-ранна възраст.

„Днес сме автовасали – сами сме се поставили под влияние, без дори да има външна принуда“, допълни доцентът. Той предупреди за съществуването на „дълбока държава“, която продължава да влияе върху официалната власт, макар и прикрито. Именно тази невидима власт, останала от тоталитарното минало, поражда усещането, че демокрацията е непълна, а хората продължават да чакат „спасител“, който да реши проблемите вместо тях. Според Лозанов изходът е в ясно осъзнаване на историческите зависимости и активно участие на гражданите в демократичния процес, ден след ден – „за да избегнем автовасалността и наистина да бъдем свободни“.

Вижте целия разговор във видеото.

Сподели: