Фолклорист: Козунакът е „побалканена“ рецепта на френския бриош
Българската великденска традиция е една от най-богатите в православния свят. Това каза в ефира на „Добро утро, Европа“ проф. Таня Казанджиева, фолклорист от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите ѝ, това, което обединява всички православни народи е религията, но всеки народ вгражда свои специфични символи в празника.
Интересен акцент в разговора бе произходът на козунака, който днес приемаме за задължителен. Проф. Казанджиева поясни, че той е сравнително ново явление за Балканите и Централна Европа.
„ В Централна и Източна Европа козунакът навлиза в края на 19-и и началото на 20-и век. Това е “побалканена” рецепта на френския сладкиш бриош. Първоначално той навлиза в градската култура, а след това се разпространява и в малките населени места, като постепенно измества традиционния обреден хляб“, посочи фолклористът.
Яйцето е много древен символ. То е символ на живота. Още от дълбока древност различни цивилизации са си подарявали яйца по различни поводи – започвайки от Египет, Персия, Рим и Древна Гърция.
Друг интересен акцент в разговора е ролята на агнешкото в празничната трапеза. Агнето е универсален символ на жертвата на Христос, но формите на неговото присъствие на трапезата варират според географските ширини.
Докато в България и Македония се консумира печено, в Гърция то често присъства под формата на супа („магерица“), а при поляците и чехите се приготвя като сладкиш във формата на агне, обясни проф. Казанджиева.
Целия разговор вижте във видеото.
