Фолклорист: Еньовден съчетава древни вярвания, билкарски традиции и християнски обичаи

На Еньовден, когато Българската православна църква отбелязва рождението на свети Йоан Кръстител, народната традиция повелява да бъдат събрани лечебни билки, за които се вярва, че именно на този ден притежават най-голяма сила. Според фолклориста проф. Таня Казанджиева празникът е свързан с лятното слънцестоене и с почитта към слънцето като източник на живот.

В студиото на „Добро утро, Европа“ специалистът посочи, че Еньовден е един от двата най-важни празника във фолклорния календар, наред с Игнажден, и символизира прехода към втората половина на годината. В народните вярвания билките са най-лековити около изгрев слънце, а от тях се сплитат Еньовденски венци, през които хората преминават за здраве. Венците се пазят през цялата година, а при нужда от тях се вземат билки за лечение.

Сред най-разпространените обичаи са събирането на 77 и половина билки – символ на всички болести и на една „незнайна“ болест, както и ритуалите за плодородие и здраве. В много райони на страната празникът се отбелязва с обреден хляб, билкови чайове и традиционни ястия като Еньовденски зелник.

Според народните вярвания росата на Еньовден също има лечебна сила, а момите извършват ритуала „Еньова буля“, чрез който се правят предсказания за бъдещи женитби. Така празникът и днес съхранява богатото преплитане на християнски и фолклорни традиции в българската култура.

Вижте още във видеото.