От Euronews България

Публикувано на 08/02/2026 - 12:33

Европа взима решения. Ние проверяваме как те ни засягат. Това е „Станция Европейски съюз“. Мястото, където Европа не е далечна идея, а част от ежедневието.

Евродепутатът Илия Лазаров с коментар за сделката „Меркосур“

След повече от 25 години на преговори и месеци на фермерски протести Европейският съюз най-накрая достигна до „финалната права“ за търговското споразумение „Меркосур“. Но 10 гласа, от които 7 български, я пратиха в Съда на Европейския съюз. По този начин те попречиха една от най-големите търговски сделка в историята на общността да влезе в сила – поне до излизане на съдебното становище. 

Добра или лоша е сделката със страните от „Меркосур“? Какво означава тя за Европа и България коментира Илия Лазаров, евродепутат от ЕНП, ГЕРБ-СДС, член на Комисията по международна търговия и заместник-член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони.

Лазаров коментира резултатите след гласуването на споразумението „Меркосур“ в Европейския парламент:„Смяташе се, че ще мине с малко. Някои от държавите играеха вътрешнополитически игри, а не взеха на внимание интересите на Европа като цяло„.

Относно временното прилагане на споразумението докато се чака решение от Съда на Европейския съюз, той уточни: „ Обсъжда се нещо подобно, както е случаят със споразумението с Канада, което все още не е напълно ратифицирано от част от държавите.  Включително и България не го е ратифицирала, но то действа като временно изпълнение.  Така че и при споразумението „Меркосур“ най-вероятно ще се стигне до това решение. Ключовото обаче е да се осигури мнозинство в парламента, така че тази позиция на Европейската комисия да не може да бъде ревизирана. Това е важният момент.“ 

За гласуването на българските евродепутати Лазаров отбеляза: „Малко хиперболизираме нашата роля и тези наши седем гласа. Не трябва да придаваме особено значение на нашата роля.“

По отношение на притесненията за качество на вносните продукти: „Няма как Европа да бъде залята, защото си има съответните квоти, това не е безразборен внос. Има също защитни механизми и клаузи.“

И за търговското споразумение с Индия Лазаров коментира: „Това споразумение има основно промишлено насоченост. Тоест износ на промишлени стоки, технологии,  обмяна на взаимнополезни идеи.  Индия има много голям и развит IT сектор, както и един огромен пазар от милиарди половина.“

Проверка на фактите: Идва ли краят на наложения платеж?

Живеем във време, в което новините ни намират сами. Четем, споделяме, вярваме. Но понякога без да подозираме ставаме част от една добре прикрита лъжа.

Днес говорим за фалшивите новини и цената на дезинформацията. Нейното най-силно оръжие не е лъжата, а липсата на съмнение. Истината никога не е била толкова близо и толкова трудно разпознаваема. В свят на непрекъснат информационен поток фалшивите новини се промъкват тихо, но оставят дълбоки следи.

Коментари и десетки споделяния в социалните мрежи предизвикват от близо месец публикации в онлайн издания, посветени на бъдещето на наложения платеж.  По-точно въпросът е, дали идва краят на този метод за заплащане при доставка, при който чрез посредник (най-често куриер) се събират парите от клиента и предават на търговеца при получена от потребителя стока. 

Озаглавените по различен начин материали цитират една и съща статия, която при търсене в различни търсачки не може да бъде намерена към днешна дата. Каква е истината провериха колегите от БНР в специалната им рубрика „Проверка на факти“.  

От препубликуваното от сайтовете става ясно, че бъдещето на наложения платеж е неясно, тъй като той носи сериозни загуби на предлагащите стоки и услуги и дори „в много страни такава опция няма“. Включени са и мнения на “засегнати” страни по веригата, сред които работещи за  голям онлайн магазин за спортни стоки, в куриерска фирма с денонощни автоматични пощенски станции и в банка, последният от които споделя и за нова услуга за безконтактно плащане, която разработва финансовата институция.  

Когато се появи тази информация, ние потърсихме коментар от потребителската гледна точка и се обърнахме към асоциация, която се занимава с електронна търговия, за да ни сподели дали това е вярно.

При по-задълбочено прочитане на материалите от други медии се разбира, че това е предположение на един от коментаторите на въпросната медия. Всъщност заглавието беше гръмко и привлече вниманието на хората онлайн, които започнаха да коментират, че това ще е „край на наложения платеж“.

Зорница Близнашка

От Българската е-комерс асоциация, подчертават, че „при начин на плащане „Наложен платеж“, който е над 50 на сто от всички видове плащания при онлайн търговията в България, няма как да е на път да остане в миналото!“ От там допълват, че „Тенденцията всяка година е към намаляване на процента наложен платеж, но с темповете, с които това се случва, ще са нужни десетки години, за да остане в миналото”

От платформата “Ние, потребителите”, заявяват, че хората предпочитат да търсят търговци, които продължават да предлагат наложения платеж, защото дори някои търговци да решат да го отхвърлят от тяхната дейност, това не означава непременно, че той ще отпадне изцяло на пазара.

Изводът беше, че в медиите, особено онлайн, често просто се прекопира един текст без проверка, като се добавят гръмки заглавия и подвеждащи снимки. Когато човек прочете внимателно статията, осъзнава, че всъщност това са мнения на хора, които работят в бранша.

Зорница Близнашка

Дезинформацията не разчита на незнанието ни, а на доверието. Медийната грамотност днес не е умение – тя е необходимост. Проверяването на фактите е акт на лична отговорност

Като препоръка винаги бих казала, че най-добре е човек да бъде критичен и да търси проверка от няколко източника на информация.

Разбира се, това е странен съвет, идващ от медия с почти 100-годишна история, но използвайте изкуствения интелект – той много помага. В момента го ползваме активно за проверката на факти.

Зорница Близнашка

Ако изпитате съмнения за достоверността на даден източник, не пускайте твърденията му в социалните мрежи. Вместо това говорете за притесненията си с човека, който я е публикувал. Друг вариант е да съобщите на социалната платформа, че сте се натъкнали на дезинформация, или да се обърнете към сайт за проверка на фактите.

Къде в Eвропа най-много от учещите и работят?

На финала на предаването разказваме за съчетаването на работата с ученето.

По-голямата част от младите европейци не работят, докато учат, като повече от седем от всеки десет млади хора остават извън работната сила, докато следват висше образование.

Кои са основните фактори, които подтикват младежите да си търсят работа, докато учат, в кои държави младежката безработица е най-голяма и къде се намира България в тази статистика. 

Повече от един на всеки четирима млади европейци на възраст между 15 и 29 години е работил и учил едновременно – според последните данни на Евростат.

Тази тенденция е най-силно изразена в Нидерландия – с около 74 процента, следвана от Дания и Германия. За разлика от тях Румъния, Гърция и Хърватия отчитат най-ниските дялове. Повече от седем от десет млади хора остават извън работната сила, докато учат.

Междувременно малко над 3% са безработни, но активно търсят работа. Най-многото безработни млади хора, които са във форма на формално образование, са в Швеция, Финландия и Дания. От друга страна, в Румъния, Хърватия, Чехия и Унгария по-малко от 1% от младите търсят работа. 74,4 на сто от жените на възраст между 15 и 19 години са извън пазара на труда, в сравнение с 70,4% от мъжете на същата възраст. Това може да означава, че жените предпочитат да се концентрират върху образованието си в по-младите си години.

Данните показват също така, че дамите са по-склонни да следват някаква форма на неформално образование в сравнение с мъжете. По-ниските равнища на заетост и по-високият дял на неактивност в сравнение с мъжете показват обаче, че докато жените не учат, е по-малко вероятно да бъдат наети или да търсят работа.

Европейският съюз не са само институциите – това са хората, идеите и възможностите. 

Ако искате да знаете повече – следете ни и задавайте въпросите си.  

Благодарим ви, че бяхте със Станция Европейски съюз.

До следващата Станция.

Сподели: