От Euronews България

Публикувано на 26/10/2025 - 14:06

Той не се е появявал с години по телевизията, но тази неделя ще усетим любимата му лила и в познатите, но и в новите му стихове. Защото есента е поезия с Елин Рахнев. После ще чуем как осем изящни арфи говорят на български. Ще се уверим и че цветната паста на една швейцарка с южнокорейски корени, влюбена в София, може да е изкуство. От Франция пък следите на великите ще ни отведат в Белведере – домът на един от най-изтънчените композитори на Франция Морис Равел.

АРТ

„Аз мога да отвикна в синовете си, във дъщерите си,

във майките си. Във бялото стечение на чучулигите,

из преждата им мътна да хриптя. И ведро да тече, шурти скръбта ми… във

ягодовите поляни, във килерите.

Със цялата отявленост на тялото. Да става това“.

Това е началото на стихотворението „Октомври“ от едноименната стихосборката на Елин Рахнев. Излязла в края на миналия век с оформление от Колю Карамфилов, със сигурност превръща ако не десетия месец на годината в поезия, то есента – в стих. Преди да си тръгне този октомври, ви срещаме с Елин Рахнев в един столичен парк, за да се разходим из листата на неговите книги и цветовете на есента.

„Лилавото всеки трябва сам да си го измисли, доизмисли. И точно през есента, когато види лилавото, си мисля, че трябва да си направи своите равносметки за годината, своите може би малки пестеливи планове занапред. Малко да види себе си. В лилата има много тъга, но има и много порицание към света, но може би порицание към своя си личен свят“, казва Елин, когато Екатерина Костова го пита вижда ли лилата сред охрата, зеленото и кафявото на есента.

Стихосбирката „Октомври“ печели наградата с името на поета „Иван Николов“. Преди нея дебютната стихосбирка на Елин Рахнев „Съществувам“ също е с отличие – на името на Веселин Ханчев. Поетът, обърнат навътре, към сезоните на собствените му мисли и вместо в света навън, в зениците на птиците, които го отразяват, споделя, че в последните години е станал голям отрицател на наградите в изкуството.

„Не разбирам и откровено мразя тази състезателност“, казва. Но едно отличие от тази година приема с вълнение. То е „Голямата награда „Орфей“ на Международния поетически фестивал с това име в Пловдив и е за цялостен принос към поезията:

„Тя не е състезателна. Много по-различна е. Творците, които дават тази награда, те изключително добре са ме видели през годините“.

А как се вижда днес Елин Рахнев? „Един човек, който прави, каквото си иска. Изключително свободен“.

Как ще се казва новата му поетична книга, която предстои да излезе? И какво избра от нея да прочете пред публиката на „Арт и Факти“? Гледайте от минута 01:20.

СТАРТ

Казват, че по форма арфата прилича на половинката от камбана. По звук обаче гласът ѝ е на другия полюс. Деликатен и нежен, той трепти между струните на древния инструмент, готов да разплаче и най-коравото сърце. Но когато се наложи, може да е силен и рязък, подобно тетивата на ловджийски лък, за който се твърди, че му е прототип.

А какво крие синхронът на осем изящни арфи? Според д-р Кохар Андонян – ръководител на октета, крие много вълшебство, много красви звук, една страхотна емоция и преживяване. Д-р Андонян е дългогодишен преподавател по арфа в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Артист-солист и камерен изпълнител, ръководи първият у нас арфов октет и е един от музикантите в него. Струна до струна заедно с нея са още преподавателката Лили Стоева и талантливите възпитанички на музикалното училище Божана Божилова, Никол Самарева, Гергана Николова, Яна Георгиева, Натали Михайлова и Габриела Орозки.

„Те са изключително талантливи, свирели са на много международни сцени, лауреати са на много конкурси. Помъчили сме се да съберем цвета на нашите арфови класове. В България за първи път го правим“.

Концертът в НДК бе само началото. Надеждата на изящните арфи е с времето да се обогатяват не само изявите, а и репертоарът им – от класически произведения до модерни интерпретации и специални арфови произведения.

За кадрите, които заснехме в репетиционната зала на Фабриката“, сме признателни на НДК и оператора Светослав Владимиров. А защо се наричат „изящни“ осемте арфи, няма да питате, ако ги видите и чуете от минута 09:47.

СЛЕДИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ

На около тридесет километра от Париж, в малкия град Монфор-л’Амори, се намира домът на един от най-големите френски композитори на XX век – Морис Равел.Тук, в къщата, която той нарича Белведерe – „красивата гледка“ – са създадени някои от неговите най-знакови произведения: Болеро, Детето и вълшебствата, Циганка, Концертът за пиано в сол мажор. Но в този дом Равел ще създаде не само музика, а и малък свят – истинска симфония от цветове, симетрия и детайли.

От минута 13:21 нашият кореспондент Йорданка Костадинова ни кани да надникнем в този необикновен дом – малък по размер, но огромен по дух и вдъхновение. В разходката спътник ни е Ан Мийон, уредник на музея-дом.

„След войната Морис Равел е като сирак…Той губи майка си през 1917 г., а семейният апартамент трябва да бъде освободен. Търси място, където да пише, и през 1921 г. избира тази къща – достатъчно далеч от Париж, за да работи спокойно, но и достатъчно близо, за да вземе влака и да се среща с приятелите си в джаз клубовете. Това е неговият дом на вдъхновението и убежището между турнетата,“ разказва Ан.

Тя ни води из кътчетата на дома, разкривайки интересни моменти от живота на великия композитор. От нея научаваме, че както създава своите произведения, така той проектира и своята градината – с изящество, ред и японско вдъхновение: „Той сам е проектирал стъпалата, пътеките, дори мястото на бонзай дърветата. Виждаме същата концентрация и търсене на баланс, каквито откриваме и в музиката му.“

„Моето ателие е природата“ – казвал той. И още: „Работя, когато вървя.“ Ще видим в коя стая Равел композира Болеро, Детето и вълшебствата, Циганка и Две концерта за пиано. Ще се спрем при предметите, които е обичал. И ще се запознаем с някои от неговите ексцентричности: „Дори чашите му бяха пробити – никой не знае защо, но това много го забавлявало. Доста забавно е — кафето е изчезнало,“ обяснява Ан Мийон.

А ние се убеждаваме, че и днес къщата Белведере е музей, който пази не само вещите, но и духа на Морис Равел.

ЦВЯТ

А от минута 19:21 ви водим в сърцето на София, където зад името L’arte della Pasta се крие не просто традиционното италианско изкушение, а истинско изкуство. Сътворява го в малкото си ателие Линда Ким – швейцарка с южнокорейски корени, влюбена в София.

„Аз вече цял живот правя паста. В детството се научих как да правя паста в Италия. В интернет правех проучване за нови рецепти за пълнежи, защото аз много обичам да правя паста с пълнежи и изведнъж открих оцветена паста. Разбрах, че може да се прави с натурални съставки, без химия. Например със спанак, цвекло, драконов плод, с пурпурна царевица, активен въглен и така стана, че започнах да правя паста дизайн“, споделя Линда Ким пред Стефан Стефанов.

В дизайнерската си паста тя съчетава не само различни багрила, а и техники. В началото обаче на шедьоврите ѝ се наслаждавали само нейните близки. В един момент ѝ казали, че повече не могат да приемат безплатна паста от нея и че искат да си плащат, защото това, което прави, е страхотно. Първоначално Линда не искала, защото това било нейното хоби. Но след това избрала да развие своя малък бизнес в България – страна, която обиква отдавна и определя като „чудесно несъвършена“.

„Дойдохме в България и се влюбих в София и в първите години не съм била много тук. Само няколко седмици на година. След Covid бях повече тук, постоянно“.

Линда ни допуска в своя свят, за да покаже за „Арт и Факти“ как се ражда цветната картина на нейната паста. Изминаваме пътя на рецептата ѝ за пълнени тортелини, пожелаваме се „добър апетит“ и ви уверяваме, че изживяването е като при среща с произведение на изкуството.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви!

Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 2-ри ноември, а следващото издание – на 9-и ноември. Винаги от 13:30 часа. Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: