Експерти: Здравеопазването продължава да се финансира счетоводно, а не според нуждите

Биомаркерната диагностика за онкоболните пациенти е заложена в проекта за бюджет на здравеопазването за 2027 г., но все още няма яснота как и при какви условия ще бъде осигурен достъпът до изследванията. Това коментираха в ефира на „Добро утро, Европа“ здравният икономист Аркади Шарков и председателят на Сдружението за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева.

По думите на Ботева, която заедно с пациентската общност настоява за достъп до тази диагностика повече от три години, проблемът не е толкова във финансирането, колкото в правилата за предоставянето ѝ. Тя посочи, че въпреки съществуващите две амбулаторни процедури пациентите все още не получават необходимия достъп до изследванията.

Ботева обърна внимание и на решение на Върховния административен съд, с което Здравната каса е осъдена да заплати на лечебно заведение дейност по амбулаторна процедура 43. Според нея това е стъпка към решаването на проблема, но институциите трябва да предприемат действия, така че да не се стига до съдебни дела.

Парадоксът е, че здравната каса, за да отпусне съответното лечение, тя изисква тези изследвания. Без тях не може. Тоест тя плаща лечението, но не плаща ключа към това лечение.

Боряна Ботева

Ботева подчерта, че пациентите плащат сами за изследванията, чиято цена варира от няколко стотин до няколко хиляди лева. По думите ѝ биомаркерната диагностика може да предотврати неподходящо и неефективно лечение, да спести средства и да спаси човешки животи.

В двата случая плаща пациентът. Дали през трансфери, т.е. дали през общи данъци чрез трансферите от държавата плащаме и ние, или пък доплащане от джоба за подобен тип диагностика. Чакаме в момента да предстоите първо обсъждане на бюджета. Нещо, което може да е прът в колелата цялостно в тази посока, е, че има заложен мораториум върху сключване на договори за нови дейности. Ако бъде приет подобен тип мораториум, то това значи, че нови дейности, включително в тази посока, трудно могат да бъдат извършвани.

Аркади Шарков

Според Аркади Шарков предвиденото увеличение от 426,9 млн. евро в бюджета за здравеопазване не означава съществена промяна за системата. Той посочи, че при отчитане на инфлацията реалният ръст на средствата за болнична помощ и лекарства е около 5%, а за извънболнична помощ – около 1%. „Системата е в недостиг. Тя е в недостиг в последните 3 години“, коментира икономистът. По думите му българските домакинства продължават да поемат значителна част от разходите за лечение – около 36,5% от общите разходи за здравеопазване при средно 17% за Европейския съюз според данните за 2024 г. Шарков предупреди и за дисбалансите във финансирането на отделните медицински дейности, като подчерта необходимостта да се измерва не само количеството, но и качеството на оказаната медицинска помощ.

Цялостно когато говорим за философията на бюджетиране в здравната система, винаги се гледа счетоводно на този бюджет, което води до тези казуси, които срещаме.

Аркади Шарков

По отношение на проекта за Национална детска болница Шарков изрази надежда, че наличието на стабилно парламентарно мнозинство ще позволи работата да продължи без нови политически пречки. Той обаче предупреди, че изграждането на сградата не решава въпроса с липсата на медицински специалисти.

Целия разговор вижте във видеото.