Доц. Татяна Буруджиева: Този гняв на протестиращите се събира от последните пет години

Когато една власт изгуби усещането си за тревожност и несъгласие на гражданите от политиките, които тя предлага и ги налага без диалог, тогава следва реакция от улицата. Трупаното с месеци напрежение избухва изведнъж, трябва само мотив. И той се намери – проектобюджетът, който беше представен като единствено възможен, въпреки бойкота на работодатели, остри критики от експерти за харчовете в него и обвинения от опозицията, че се готви грабеж на обществени средства в огромни размери. Последва взрив, който не бе очакван, а всъщност можеше да се предвиди.

Какви са последствията от всичко описано досега коментира в ефира на „Euronews Primetime“ политологът доц. Татяна Буруджиева.

Политологът доц. Татяна Буруджиева определи общественото напрежение като резултат от дългогодишно натрупване. По думите ѝ „последните пет години назрява този гняв“, а протестите са дали възможност той „да се излее това“.

Особено от втората вечер, едва ли голямата част от протестиращите бяха там заради бюджета.  Самата опозиция виждаме вече в лицето на ПП-ДБ, че също не е. Ако беше така, логичното е да изчакат новото предложение за бюджет  и чак тогава да внасят вот на недоверие в зависимост от него.  Тоест да видят дали все пак управляващите ще чуят улицата и протеста.  Те не изчакаха това нещо да се случи.

Тя подчерта, че „дори избирателите на партиите, които в момента са в управлението, не харесват това управление“ и че кабинетът съществува, „защото беше по-добре да имаме правителство, отколкото да нямаме“.

Има един много странен опит всеки да се направи на говорител на това поколение.  Подозирам, че ще бъде отхвърлено в един момент от протеста.  Президента с обявяването на това специално обръщение се очакваше да каже нещо различно от това, което вече беше говорено, докато той го направи, за да покаже, че той е говорител на настроенията на хората,  включително на този протест. Нещо, за което влизат в една задочна война с „Продължаваме промяната“, защото те се изживяват за такива.

Според Буруджиева протестът не е хомогенен и събира различни групи: „Този протест е от много различни хора. Това не е протест на хора, които подкрепят, харесват или биха гласували точно за тази определена коалиция.“

Този протест е от много различни хора.  Това не е протест на хора, които подкрепят, харесват и биха гласували точно за тази определена коалиция. Има хора от десница, които продължават да не харесват „Продължаваме промяната“  включително и заради толкова лявата фискална политика на господин Василев. Много трудно можем да кажем, дали при предсрочни избори ще има голямо подкрепа за тях.

Тя предупреждава, че младите протестиращи трябва да осъзнаят реалната политическа карта: „Няма как Пеевски да стане за 2 години това, което е станало в момента.“

Има две неща, които трябва да чуят тези младежи.  Улицата не може да замени изборите.  Може да ги замени, ако ще правят революция, но това е нещо съвсем различно от протеста, който те се непрекъснато обясняват колко е мирен, колко е симпатичен и колко е добронамерен. 

Второто нещо, което трябва да чуят, е едно осъзнаване на тези хора, които сега са се наименували за техни лидери и говорители, внасяйки папки, защото хората така искат.  А именно, че тези хора са осъзнали своята грешка или поне да кажат: Вижте, тогава ни беше необходим Пеевски, за да направим реформата, сега вече не е необходим и можем да кажем истината за него. 

При всички положения такова осъзнаване не се усеща.  Те се държат все едно никога не са се случвали тези неща,  а все пак те се случвали последните 3-4 години. 

По думите ѝ съчетаването с президентски вот не е вероятно, тъй като „няма желание в нито една политическа сила да остави да съчетае президентски с парламентарни избори“. Тя предупреждава и за рисковете пред президента: „В парламентарна република е проблем, когато президентът иска оставка на правителството“, като допълни, че ролята му може да стане значима, „когато той застане начало на един политически проект“.

Голяма избирателна активност и такова рязко повишаване имаме два пъти.  Веднъж началото на 90-те, когато действително залогът беше огромен за промяна, тогава по над 2 милиона гласуваха в ляво и в дясно. За втори път такава вълна на висока избирателна активност имаме през 1997 година. 

Колкото и да ни се представят като икономически аргументите срещу това управление, фактът, че днес имаме вече договаряне  с работодателите и синдикатите за бюджета,  определено показва, че няма как точно икономическите неща да бъдат адекватни. 

Проблемите, които могат да се получат при въвеждане на еврото  и трусовете в живота на всеки един гражданин,  които могат да го накарат да излезе на улицата по икономически причини, все още не са настъпили. 

Целия разговор вижте във видеото.