Доц. Костадин Нушев, богослов: Общността около Ивайло Калушев има ясно изразени признаци на секта

Може ли една религия да се превърне в сектантство? За култа и затворените общества, за традиционните ценности на вярата и сектантските практики, и как да се различават?

В ефира на „Добро утро, Европа“ темата коментира богословът доц. д-р Костадин Нушев.

Той определи групата около Ивайло Калушев като „много сложно синкретично учение“, което по думите му съчетава елементи от тибетския будизъм и шамански практики. „Това е едно от така наречените „New Age движение“ или „New Age култ“ с духовен водач“, обясни той. По думите му регистрираните будистки общности у нас публично са се разграничили от подобни практики, а „всеки, който знае, че в будизма има принципа за ненасилие, за неотнемане на живот, не може да се съгласи, че това, което се проповядва, е някакъв чист вид будизъм“.

Обикновено от латински секта означава религиозна група, която се е отделила от традиционната религия. Ние когато кажем секта имаме предвид, че някакъв водач, проповедник, който тръгва от една установена религия, започва да я променя, да деформира учението, да прилага някакви негови субективни възгледи за вярата, за живота. Така неговата проповед и неговата общност се превръща в секта.

Не знам дали е била регистрирана като вероизповедание, тъй като регистрираните будистки вероизповедания публично се разграничиха от тези практики и заявиха, че те не представляват будизъм.

Доц. Нушев заяви: „Може да се каже, че е секта“, като уточни, че става дума за затворен тип група, която „публично не афишира своите възгледи“.

Ние, когато употребяваме думата секта в един по-общ смисъл или житейски смисъл, често пъти имаме предвид това, че една организация, която има някакъв статут на юридическо лице, освен своите легални дейности се занимава и с религиозна дейност.

В случая това е като една затворена група, която публично не афишира своите възгледи.

Според богослова безрезервната вяра към духовния водач е част от динамиката на подобни общности. Доц. Нушев предупреди, че „психологически проблем има винаги при този тип затворени религиозни групи“, особено когато личните напрежения на лидера се проектират върху последователите.

В този контекст той припомни примера с Шоко Асахара и атаката в токийското метро, като подчерта, че при крайните форми на „деструктивни култове“ може да се стигне до „групови ритуални убийства“ или „групово самонараняване или саморазрушаване“.

Но това са много сложни процеси, които трябва много внимателно да се изследват, за да преценим и да може обществото да си даде ясна сметка, дали тук става въпрос за точно такова действие.

Особено тревожен според доц. Нушев е въпросът с децата, откъсвани от традиционната образователна среда. „Това е също един от характерните моменти за тези групи и общности, които ги наричаме секти“, каза той.

Това е също един от характерните моменти за тези групи и общности, които ги наричаме секти. Когато членове или непълнолетни, малолетни лица, вместо да се насърчават да посещават училище, да се социализират, да бъдат със своето семейство, да са активни в обществения живот, в социализацията и възпитанието, те се отделят. Тук тази организация отново показва тези белези.

В по-широк план богословът коментира и търсенето на духовност в източни учения. „Може да се превърне в болест, ако човек не е здрава, интегрирана личност“, предупреди доц. Нушев.

Целия разговор вижте във видеото.