Дипломат за сделката между САЩ и Иран: Цените на петрола ще паднат, но ефектът от кризата ще се усеща дълго
Цените на петрола ще паднат, но ефектът от кризата в Близкия изток ще се усеща още дълго. Това заяви бившият заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков. По думите му, Израел не одобрява това споразумение, а режимът в Иран е по-консолидиран в сравнение с периода преди началото на конфликта.
Според дипломата Любомир Кючуков така нареченото споразумение между Съединените щати и Иран все още не представлява окончателен договор, а по-скоро рамка за бъдещи преговори. „Това не е реалното споразумение. Това е по-скоро съгласие да се проведат преговори, които окончателно да решат въпроса“, подчерта той, като уточни, че към момента липсва публикуван окончателен текст и информацията остава противоречива.
Сред ключовите елементи на обсъжданото съгласие е евентуалното отваряне на Ормузкия проток и гарантиране на свободното корабоплаване, което би повлияло пряко на световните петролни доставки. „Ормозкия проток“ и неговият статут обаче остават спорни, като според Кючуков Иран настоява за контрол върху преминаването и възможност за финансови приходи. Той допълни, че детайлите ще се уточняват в рамките на около „60 дни“, през които трябва да се постигнат конкретни договорености.
В частта за ядрената програма дипломатът коментира, че се говори за връщане към предишни ограничения и нови ангажименти от страна на Техеран. „Техиран няма да може да обогатява Оран“, посочи той, като същевременно подчерта, че много от елементите – включително санкциите и съдбата на обогатения уран – остават неясни. Кючуков акцентира и върху сложната регионална обстановка, включително ролята на Израел и липсата на единна европейска позиция.
В по-широк геополитически план той определи ситуацията като несигурна и с неясни изходи за всички участници. „Трудно ми е да видя печеливши“, заяви дипломатът, като отбеляза, че последиците за региона, световната търговия и енергийните пазари ще се усещат продължително време. Според него дори при постепенно нормализиране, редица въпроси – включително сигурността в Близкия изток и международните баланси – остават открити.
