Д-р Ставро Ивановски: В науката и изкуството търсим истината, просто по различен начин

Българският учен д-р Ставро Ивановски, избран за президент на Европланет – организацията на планетолозите в Европа, разказа за пътя си от театралната сцена към космическата наука и за бъдещето на изследванията на Вселената. Според него между изкуството и науката има много общо – и в двете области са необходими анализ, въображение, интуиция и свободна мисъл. „В науката и в изкуството търсим истината, просто ги търсим по различен начин“, подчерта Ивановски.

Той представи Европланет като международна организация, която подпомага учените, изследващи Слънчевата система и планетарните системи около други звезди. Сред основните ѝ направления са подкрепата за млади учени, организирането на научни конференции и изграждането на инфраструктура и достъп до изследователски ресурси. Ивановски обърна внимание и на ролята на изкуствения интелект в планетологията, като подчерта, че технологията е мощен инструмент, но ефективното ѝ използване зависи от човешкото мислене. „За да се работи добре с изкуствения интелект, трябва да има естествен интелект. Трябва да зададем добре въпроса“, каза той.

Според Ивановски човечеството навлиза в „златна ера на планетологията“, в която изследванията на Луната, Марс, астероидите и други космически обекти се развиват едновременно. Той разказа за експеримента DART, при който орбитата на астероидна луна е била променена чрез кинетичен удар, както и за предстоящото близко преминаване на астероида Апофис през 2029 г., което по думите му не представлява опасност за Земята. Ученият подчерта, че основният въпрос пред космическите изследвания не е просто дали човек може да стигне до Марс, а какво ще прави там и доколко условията позволяват продължително присъствие.

Темата за възникването на живота и възможността човечеството да не е единствената разумна форма на живот във Вселената също беше сред акцентите в разговора. Ивановски заяви: „Аз също мисля, че не сме сами“, като според него първият сигнал от друга цивилизация по-вероятно би бил технологичен. Той посочи изследванията на обитаемостта на Марс и луните на Юпитер като част от търсенето на отговори за възникването и разпространението на живота. В края на разговора ученият подчерта значението на търпението, анализа и научния метод: „Трябва да мислим, да анализираме и да напредваме не само в науката, а изобщо и като добри хора.“