Бюджет, протести и контрапротести, вот на недоверие – коментират Биляна Гяурова-Вегертседер и Михаил Кръстев

Министерският съвет прие втората версия на бюджета за 2026 и сега трите бюджета на държавата, Държавното обществено осигуряване и Здравната каса са в парламента. В същото време правителството се изправя срещу 6-ия вот на недоверие – заради провал в икономическата политика на правителството. Различен ли е този вот от останалите? Въпреки че опозицията няма гласовете, за да свали властта, ще окаже ли тук роля гласът на хората? Коментират Биляна Гяурова-Вегертседер от Институт за правни инициативи и Михаил Кръстев, председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива.

Дебатът около шестия вот на недоверие срещу правителството се развива на фона на подадения в парламента преработен бюджет и засилващото се обществено напрежение. Според Биляна Гяурова-Вегертседер, протестите през последната седмица показват „че на хората им е дошло до гуша“ и че по улиците е възникнала „общност – млади, стари, роми, турци, всички“, което според нея инстинктивно плаши управляващото мнозинство. Въпреки това тя подчертава, че протестите сами по себе си „не са законовият механизъм да бъде свалена една власт“.

От страна на бизнеса Михаил Кръстев разглежда преработения вариант на бюджета като „плавен преход към реалността“, въпреки че приходната и разходната част остават надценени. Той уточнява, че философията на бюджета не е променена съществено: „Философията на бюджета не е променена от 2019 година.“ Според него, замяната на едни таблици с други – както посочи вицепрезидент Йотова – е вярна оценка, тъй като подобна промяна не може да стане „в рамките на един уикенд“.

Гяурова-Вегертседер критикува управляващите за грубо погазване на процедурите, като го определя като „най-безпардонно казване в лицето на всички нас: ние имаме мнозинство и можем да правим всичко“. Тя смята, че опитът за контрапротест от страна на властта е „отчаян ход за запазване на власт, която вече е на изхода“, но изразява надежда, че ескалация няма да има.

По отношение на риска за присъединяването към еврозоната Кръстев успокоява, че политическа заплаха няма: „Не мисля, че има някаква политическа заплаха върху пътя на България към еврозоната.“ Според него дори евентуално забавяне на бюджета или временен бюджет в началото на 2026 г. не би било драматично, но реалният проблем е липсата на структурни реформи и нуждата „да внесем ред в публичните финанси“.

Целия разговор вижте във видеото.