Бивш председател на ЦИК: Никога не е добре да се правят промени в Изборния кодекс в последния момент

Вот само с хартия, с машини или със „сканиращи устройства“? Как ще гласуваме на следващите избори?

В ефира на „Добро утро, Европа“ бившият председател на ЦИК Александър Андреев анализира предложенията за промени в Изборния кодекс.

Пълна яснота за начина на гласуване на предстоящите избори все още няма, след като в парламента се обсъждат противоречиви законопроекти. „В момента ние не знаем какво точно ще се случи“, заяви Александър Андреев. По думите му предложението за изцяло машинно гласуване не е било прието, а вместо това се обсъжда използването на сканиращи устройства за хартиени бюлетини – идея, по която дори между вносителите липсва съгласие за сроковете и начина на въвеждане.

Според Андреев сериозен проблем е, че никой от участниците в процеса не знае какви точно са тези устройства. „В Централната избирателна комисия не са виждали тези машини, една голяма част от колегите в правната комисия също не са ги виждали“, посочи той. По думите му без яснота за технологията не може да се прецени дали тя отговаря на изискванията на Изборния кодекс и дали гарантира коректно отчитане на резултатите. „Ние въвеждаме една технология, която изцяло е непозната“, подчерта Андреев и добави, че това крие рискове от грешки, които няма как да бъдат предварително идентифицирани.

Бившият шеф на ЦИК предупреди и срещу съществени промени малко преди вота. „Никога не е добре да се правят промени, съществени промени, които са свързани с упражняването на избирателното право“, каза той, като отбеляза обаче, че в България това се случва„в последния момент“.

По отношение на избирателните списъци Андреев беше категоричен, че въвеждането на активна регистрация и използването на данни от преброяването може да доведе до хаос и ограничаване на правата на българите, особено на тези в чужбина. „Промяната два месеца преди изборите би могла да доведе до невъзможността на една голяма част от българските граждани да упражнят своите избирателни права“, заключи той.

Няма такова понятие „мъртви души“, защото избирателните списъци се съставят именно по постоянен адрес. Всички български граждани, независимо дали са в страната или извън нея, имат постоянен адрес на територията на Република България.

В тази връзка, ако има хора, които между отпечатването на избирателните списъци са починали или поради други обективни обстоятелства не могат да гласуват, те са минимален брой. Знаем също, че голяма част от българските граждани, които живеят в чужбина, нямат регистрация там и не са декларирали адрес извън страната.

По този начин въвеждането на активна регистрация отново би ограничило техните избирателни права. Лично за мен промяната на начина на формиране на избирателните списъци два месеца преди изборите и въвеждането на активна регистрация може да доведе до по-голям хаос в изборния процес и до невъзможност значителна част от българските граждани да упражнят своите избирателни права. Това може да доведе до дописване на избиратели, без да е ясно дали имат право да гласуват, дали притежават двойно гражданство и други подобни проблеми.

Целия разговор вижте във видеото.