От Euronews България

Публикувано на 28/09/2025 - 15:35

Точно ден преди да навърши една година, „Арт и Факти“ празнува живота с балканския джаз на Иво Папазов-Ибряма, защото когато кларинетът му заиграе, публиката притихва, за да чуе сърцето си. Вдигаме завесата на новия сезон в Народния театър „Иван Вазов“. Каним ви и на първата ретроспективна изложба на художника Иван Вукадинов. Водим ви в дома на един от най-четените и обичани писатели на Франция – Александър Дюма. И прескачаме зимата с колекцията „Пролет 2026“ на Ралф Лорън, показана в Ню Йорк. Всичко това – с благодарност, че ни гледате!

АРТ

Когато кларинетът му заиграе, публиката притихва, за да чуе сърцето си. По време на Летния “Пловдив джаз фест” в село Марково не просто го видяхме, а го почувствахме. И днес ви срещаме с Иво Папазов-Ибряма, който тръгна от Кърджали и стигна до душата на България с музиката си, за да я подари на света. Прави го със своя оркестър “Тракия” още от създаването му през 19788-ма, като печели сърцата и на публика, и на музиканти. По това време негови записи се тиражират на черно, но официалната музикална индустрия го неглижира.

“Аз съм плакал след концерти. Освиркваха ме, не искаха новото. А аз бързо го наложих. Сега вече искат старите работи, но мен ме няма, искам ново. Сега им стана модерно това, за което ме осквиркваха“.

А как изгрява звездата му?

„Дойде един англичанин, Джон Войд, той е продуцент на Пинк Флойд. Като видя как свирим, човекът полудя. И вика: „Дай да работим заедно“. Първо не ме пускаха, заради името. После директно от село – в Лондон в най-хубавия клуб, където „Бийтълс“ са свирели. И оттам – Америка. Много лошо – много нависоко ни вдигнаха. Хората се чудят какво е това, а аз им казвам: „Български джаз, Балкан джаз“. Те не могат да определят стила. А то има всичко – и рап, и фънк, пънк, джаз, всичко. Така изгря моята звезда. От сватбите”.

Ибряма свири даже когато спи, но признава, че още не е изсвирил… погребален марш . А на въпроса на Екатерина Костова как ще звучи мелодията за България, ако трябва да я изсвири в няколко тона, отговаря:

„В момента ли? Тъжно. Предвид обстоятелствата, ще звучи много тъжно. Но аз съм оптимист човек. Винаги гледам напред. Аз не мога България да я направя с няколко тона. Трябва да е много тонове за България. България е богата страна на музика, на природа, на всичко. Аз я обичам много“.

А дали България обича Ибряма? Човек разбира, когато кларинетът му се слее с аплодисментите.

Още от срещата на „Арт и Факти“ с Иво Папазов-Ибряма гледайте от 00:57 минута. Благодарим за кадрите от по-ранните му години на „Месечина Мюзик“, които ни ги предоставиха за излъчване.

ФАКТ

От сцената под звездите сега ви пренасяме на сцена, където по традиция сияят звезди. Народният театър „Иван Вазов“ започна новия си сезон със заявка за културен диалог със света и с 13 премиери. Две от премиерните заглавия се срещнаха със своите зрители преди броени дни, а „Арт и факти“ ще ви покаже от тях само уловени от фотокамера мигове, за да предвизвикаме въображението ви. Това прави и „Последният час на Мерилин Монро“.

А нова театрална форма ли е другата премиера – „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“? Думата имат зрителите на този, определено предизвикващ традиционния театър на сюжета, спектакъл.

Третата премиера до края на календарната година е с името „Театър“ по романа на Съмърсет Моъм на Бойка Велкова. Засега пред нейния „Театър“ все още завесата е спусната, защото премиерните дати са през октомври. Но Народният театър вече предчувства аплодисментите от свои гостувания на три континента.

“Дори вече зпочнах да се притеснявам, че в следващата година, 2026-а, сумарно ще се събере над един месец да играем извън пределите на нашата Родина. Аз така шеговито казах, че, анализирайки програмата на нашия театър, установих, че ни предстои едно многопластово излизане на три континента – Северна Америка, Европа и Азия. Така че това е мисия, която един национален театър, какъвто е НТ „Иван Вазов“, трябва да направи.”

И защото е мисия, Народният театър ще отвори вратите си за обиколка из своята сграда, която разказва отделни истории. Но те – предстоят. Както и участието на трупата в 10 фестивала. Кои са те и още за новия сезон в НТ „Иван Вазов“ гледайте от минута 09:16.

СЛЕДИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ

Дворецът Монте Кристо – домът на един от най-четените и обичани писатели на Франция – Александър Дюма. Тук, в покрайнините на Париж, авторът на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“ превръща мечтата си в реалност – създава приказен замък, в който животът се превръща в роман.

„Дворецът на Монте Кристо“ е открит през 1847 г., на рождения ден на Александър Дюма, на 24 юли и съчетава ренесансова елегантност с романтична приказност. Но дворецът е не просто дом – той е сцена за живота на един творец, обичащ разкоша и компанията.

„Александър Дюма е живял дълго време в Париж, но след това е пожелал да се отдалечи от парижкия шум и се е установил в Сен-Жермен-ан-Ле, който е на няколко минути оттук. В Сен-Жермен-ан-Ле той  е продължил да приема гости и да е сред обществото. Но така не е намирал  уединение за писане. Един ден, докато се разхождал между Сен-Жермен-ан-Ле и Версай, изкачвайки тези хълмове – които по това време са били лозя,  Александър Дюма буквално се влюбил в гледката към Сена. Днес реката вече не се вижда заради интензивната урбанизация, но тогава  наоколо е било истинска тиха провинция. Дюма вижда Сена оттук и си казва: „Ето тук искам да живея,“ разказва пред Йорданка Костадинова Фредерик Люрол, директор на Двореца „Монте Кристо.“

Дюма поверява мечтата си на архитекта Иполит Дюран. Поръчва му къща, която бързо се превръща в малък замък. Срещу него издига и втори дом – работен кабинет, наречен „Шато д’Иф“, построен върху островче, заобиколено от вода и каскади. По стените му са издялани заглавия на негови произведения и лица на герои. А истинската перла на двореца е Мавританският салон. Той е изграден от двама майстори от Тунис, които Дюма довежда след пътуването си в Северна Африка.

Ексцентричен и жизнен, Дюма отглежда тук и множество животни – котки, птици, дори маймуни. Дворецът му прилича повече на театрална сцена, отколкото на дом, а всеки детайл носи отпечатъка на неговото въображение.

Как три града се обединяват, за да спасят дома на Дюма, за да не се разруши след неговата смърт, и как изглежда сега гледайте от минута 14:15.

ЦВЯТ

44 години след последната самостоятелна изложба на Иван Вукадинов и година след неговата кончина, Софийската Градска художествена галерия ни потапя в света му с неговата първа ретросепктивна изложба. 130-те картини в нея проследяват пътя на един талант извън рамката на общата картина на изобразителното изкуство у нас. Може би затова и името на експозицията е „Картина извън картината“.

“Тази изложба показва един блестящ художник, който е извън тълпата, извън масовата продукция на арт изкуството у нас. Един художник, който заедно с други художници като например Атанас Яранов, Емил Стойчев, Георги Божилов, Генко Генков, Веса Василева, Димитър Казаков – спирам дотук – показват голямото богатство, в което се движеше т.н. соцреализъм във втората половина на 20-и век – от абстракция до фигуративно изкуство“, посочи при откриването на изложбата изкуствоведът проф. Аксиния Джурова.

Символиката на цвета и неговото тържество над формата е философията, която Вукадинов оставя в късните си платна не просто като неотменим почерк, а като истина, до която го е извел пътят му.

Уединен в света на своя цвят, Иван Вукадинов създава картини, останали извън погледа на публиката повече от 4 десетилетия. Участвал по-рано в изложби във Франция, Великобритания, Русия, Латвия, а през 70-те подреждал самостоятелни експозиции в София, Рим и още 3 италиански града, през 2022 той става първият български художник с картина в колекцията на Ватиканските музеи.

Ако успеем да погледнем на изкуството извън рнеговата рамка, можем да се опитаме да се възвисим през платната на Иван Вукадинов. Те ще останат в Софийската градска художествена галерия до 23 ноември, а ние ви предизвикваме в аванс от минута 18:52.

СВЯТ

С опростени декори от бели стени, черни плетени полилеи и подове и ниски дивани Ралф Лорън се завърна в централата си на Медисън Авеню, за да представи колекцията си за “Пролет 2026”, която остава в характерния за марката стил – „мъжка мода за жени“. Моделите дефилираха с широки, но с добра кройка сака; отворени, за да разкрият сутиени тип бралет, съчетани със свободни панталони или поли.

„Обръщам внимание на тенденциите, но обръщам внимание и на това, което ми се струва подходящо за мен, а при Ралф наистина чувствам, че той е един от малкото дизайнери, които са абсолютно вечни – можеш да носиш негови дрехи от 1992 г. и да облечеш същото нещо отново сега, и то все още да изглежда актуално, да изглежда предвидимо,“ отбелязва Опра Уинфри.

Цветовата палитра на тази колекция е предимно бяла и черна, с акценти в червено. Понякога червеното е само в панделка около врата. Има и няколко рокли в ярко червено – една по-ежедневна, с тънки презрамки, и друга, пищна, без презрамки, от коприна – за финал на шоуто. Що се отнася до аксесоарите, много от тоалетите са подчертани с масивни сребърни медальони, а някои – и с огромни шапки с широка периферия. Може да ги видите от минута 22:42.

А в края на представлението публиката се изправи на крака и аплодира Лорън, отдавайки почит на моделиера и неговото трайно влияние върху американския стил.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 5-и октомври, а следващото издание – на 12 октомври. Винаги от 13:30 часа. Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Ето и къде да ни пишете: art.i.fakti@euronewsbulgaria.com

Сподели: