Анализатори: За пореден път сме свидетели на цикличност при взимането на решения заради предстоящи избори

Накъде тръгват процесите в партийния живот у нас? Как да разчитаме знаците зад оставките в ГЕРБ и ДПС? В ефира на „Добро утро, Европа“ тези и други въпроси анализират проф. Антоанета Христова и проф. Росен Стоянов.

Проектобюджетът на правителството не дава достатъчно сигнали за обещаните реформи и оставя усещане за колебание в управленските решения.

Бюджетът е първият тест за това правителство, заедно с всички действия, които трябваше да бъдат предприети във връзка с борбата с олигархията, корупцията и останалите проблеми, изтъкнати по време на предизборната кампания.

Антоанета Христова

Според проф. Христова „все е още като че ли има някакво объркване и напипване на посоката и общественото мнение“, а първоначалните заявки за по-категорични промени постепенно са били смекчени.

Проф. Стоянов заяви, че „кардинални реформи трябваше да бъдат направени поради комфортът от 131 депутати“. По думите му мнозинството е разполагало с достатъчно политически ресурс за по-смели действия, но вместо това обществото вижда „за пореден път палиативни мерки, които няма да доведат до съществена промяна“. Той подчерта, че липсват сериозни промени както в администрацията, така и в други ключови обществени сектори.

Оказва се обаче, че за пореден път държавата остава голяма, навсякъде присъстваща и свързана с прекомерно много разходи. Тя трябва да преразпределя средства и да се освободи от част от задълженията, които сама си е приписала, като например огромните инвестиционни проекти, свързани с пътната инфраструктура.

Десните отдавна говорят за концесии и други механизми, които биха освободили държавата от част от тези разходи и биха насочили ресурс към сферите, където той е най-необходим. Между 3 и 5 млрд. евро годишно могат да бъдат спестени, ако държавата позволи на частния инвеститор да влезе там, където нейното пряко участие не е необходимо. Тя трябва да запази контролните си функции, законодателната рамка и надзора върху спазването на правилата.

проф. Росен Стоянов

Според проф. Христова една от причините за предпазливостта на кабинета е страхът от обществено недоволство преди президентските избори. „Според мен има страх от излизане на улицата, а този страх е изключително обоснован“, заяви тя. По думите ѝ очакванията на обществото за бързи резултати в борбата с корупцията и реформата в съдебната система все още не са оправдани, а забавянето на тези процеси създава риск от натрупване на обществено напрежение през есента.

За пореден път сме свидетели на цикличното вземане на решения, съобразено с предстоящите избори. През 2026 г. имахме избори, през 2027 г. предстоят местни, а през 2028 г. ще бъдат европейските избори. Ако оправданието продължава да бъде, че идват избори и затова не трябва да се правят реформи, а вместо това ще се обещават популистки мерки и дребни решения, които бъркат в джоба на всички, без да се провеждат истински промени, нищо няма да се случи.

проф. Росен Стоянов

Двамата анализатори коментираха и политическите размествания в партиите след оттеглянето на знакови фигури от активната политика. Според проф. Стоянов се наблюдават процеси на „снишаване“ и пренареждане на влиянието в различни политически формации. Проф. Христова обърна внимание на ситуацията в ГЕРБ, където според нея част от дългогодишните кадри трудно приемат ролята на опозиция.

Целия разговор вижте във видеото.