23-о издание на Лондонския фестивал на дизайна | Арт и Факти
23-ото издание на Лондонския фестивал на дизайна превърна столицата в сцена, където идеите оживяват, а изкуството намира нови форми. Дизайнерът Ли Брум създава произведение, което не просто свети, а разказва история за устойчивост и нов живот.
„Устойчивостта винаги е много важна и трябва да се има предвид още в самото начало на идеята. В противен случай, ако се опитате да я въведете по-късно, всичко е загубено,“ казва Ли.
Фарът е изграден от рециклирано стъкло и фрагменти, оформени като щит — почит към старите викториански улични лампи. Инсталацията ще остане до февруари 2026 г., след което ще получи нов живот.
„След като произведението бъде премахнато, което ще се случи през февруари следващата година, то ще стане част от програмата на Фестивала на светлината в Саут Банк. Всяко от произведенията ще бъде разглобено и след това преобразувано в красиви настолни лампи за дома, които публиката ще може да закупи. Те ще са ограничена серия, разбира се, защото има само около 200 броя.“
Сред участниците е и дизайнерът Джордан Клуроу от студио 2LG. Той представя инсталацията „Можете да седнете с нас: Зеленият карамфил“ — символ на общността, креативността и свободата. В мазето под кметството се ражда пространство, едновременно разпадащо се и приказно. В центъра му стои зелен трон — екстравагантен, украсен с пискюли, бижута и изкуствена кожа.
„Зеленият карамфил е цвете, което Оскар Уайлд е носил, за да изрази по фин начин своята хомосексуалност. Сега това е широко известно, затова искахме да създадем нещо като подземен салон, място за споделяне на идеи и мисли, така че имаме художници, дизайнери на мебели, дизайнери на осветление – истинска смесица от хора, които иначе не биха се събрали в една стая“, обяснява Джордан.
Фантастичните същества на шотландската дизайнерка Дона Уилсън пък носят усмивки и детско вълнение. Тя създава своите плюшени животни вече 25 години. За фестивала е подготвила кучешко шоу с ироничното име „Как да живеем“.
Вълнените кучета висят по стените като произведения на изкуството. Всяко има име, характер и своя собствена история. И въпреки високата цена на ръчното производство, Уилсън остава вярна на принципа си — никога да не прави масови копия.
„Знам, че бих могла лесно да ги произведа другаде с много по-евтини материали, но за мен не става въпрос за създаване на продукт за масовия пазар. Става въпрос за създаване на нещо, което е малко по-различно и е направено на ръка. Обичам факта, че са малко странни, леко ушити накриво, и това е. Те са уникални, това е, което ми харесва в тях.“
Ще ви покажем защо фестивалът отново доказва, че Лондон е столица на креативността. Стотици дизайнери, една сцена, и безброй истории, които вдъхновяват.
