150 години от Априлското въстание – събитие, което променя хода на българската история и поставя въпроса за свободата, саможертвата и националното достойнство. Днес обаче – жив ли е духът на Възраждането и могат ли националните каузи все още да ни обединяват?

В ефира на “Добро утро, Европа” гостува доц. д-р Димитър Христов от Институт за исторически изследвания при БАН.

В навечерието на годишнината от Априлското въстание въпросът за мястото на историята и нейните уроци остава актуален. Според доц. д-р Димитър Христов уроците от миналото не винаги имат еднозначен отговор.

Историкът акцентира върху начина, по който се интерпретира историята. „Историята винаги се използва като пропаганда“, заяви Христов, като отбеляза, че това не е нов феномен. Според него освен вдъхновяващи примери, миналото дава и много предупреждения: „Историята ни дава повече негативни примери, отколкото положителни“, което изисква по-критичен и балансиран прочит.

По отношение на националните каузи и способността им да обединяват обществото, Христов е по-скоро умерен оптимист. „Някакво обединение се получава“, но „боя се много на едно повърхностно ниво“, отбеляза той. Според него истинският баланс е в мярката, а автентичното разбиране на историята „минава и през болката, минава през страданието“.

Много е важно да се разберат две много близки и същевременно съществени неща. Едното е, че ние, българите, не сме по-малки от другите народи. По този начин ще прекратим този интернационален, космополитен и нихилистичен поглед. Не сме по-малки от другите народи. Но веднага трябва да научим и другото – че не сме и с нищо повече от тях. Погледнете какъв е светът около нас и ще видите, че да се поставяме някъде отгоре, в екзалтирана позиция, като нещо повече или като особени жертви на историята, защото всички други ни мразят, не е истина.

Като ключов урок от събитията през 1876 г. историкът посочи значението на единството след изпитанията. „Цялото българско общество по своему се самоорганизира“, подчерта той, визирайки периода след въстанието. Именно тази солидарност е важна и днес: „Едва когато си разтърсен, тогава си солидарен с другите и има някаква воля за единодействие“, заключи Христов, като изрази надежда уроците от историята да бъдат осмисляни без крайности и с чувство за реалност.

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: