10-годишен опит: Какво се промени в Литва след влизането в Еврозоната?

Почти навсякъде в ЕС основният мотив за критики към еврото са опасенията за ръст на цените и носталгията към националната валута. Какво показва чуждият опит? Поглеждаме към Литва, която влезе в Еврозоната преди 10 години. Какво се промени в балтийската държава за този период, по-добре ли живеят литовците сега – Рая Стоянова разговаря с Кястутис Купсис, вицепрезидент на Литовския алианс на потребителите.

Литва прие еврото през 2015 г. Може ли да ми кажете какво се промени оттогава, 10 години по-късно?

Трябва да кажа, че литовците като цяло станаха по-богати. Много е ясно, защото преди приемането на еврото, средната заплата след данъци беше около 400 евро. Това наистина беше сумата, която човек в Литва би получавал, и това би било достатъчно да покрие разходите тогава. Сега е 1 400 евро. Разбира се, много цени също се повишиха в рамките на този 10-годишен период, защото например имахме хиперинфлация на енергията между 2021 и 2023 година. Така че има много промени в икономическия пейзаж в Европа, определено. Някои цени се покачиха, но доходите се покачиха още повече. Но има определени цени, които са фиксирани, които остават същите. Доста съм изненадан да видя, че след 10 години все още мога да купя същото количество от определени продукти на приблизително същата цена. Мисля, че за 10 години, ако видиш увеличение от 2, 3, 4 пъти, това е значително увеличение на покупателната способност, въпреки съответното покачване на цените. А всъщност, цените не се повишиха чак толкова много.

А каква е минималната заплата и как се промени за последните 10 години? В момента в България тя е 551 евро.

Нека говорим отново след 10 години, и вероятно ще видите, че в България няма да е по-малко от 1 000 евро. Защото веднага щом си част от по-голям валутен блок, определено се изравняваш със средното в този блок. И не може завинаги българите да печелят 550 евро, а в Люксембург да получават над 2 000. Така че в един момент България ще навакса. И това се случи с всички нови страни в Еврозоната. При всички тях доходите се повишиха. И това определено има причина – тя е свързана с по-добра интеграция, с излагане на по-голям пазар, със способността да изнасяш по-свободно и по-широко.

Но колко време ще ни отнеме да наваксаме ? Имам предвид, колко дълго ще продължи преходният период?

Реалното изравняване отне години. Но бих казал, че вървеше бавно веднага след приемането на еврото, защото хората все още пресмятаха в старата валута, искаха да са сигурни, че цените остават същите. После цените се повишаваха малко по-малко, но доходите определено вървяха в по-бърз темп.

Как реагираха литовците, когато стана ясно, че страната ви ще стане част от Еврозоната? И от какво се страхуваха хората?

Всички се страхуваха, че цените ще се увеличат с три и половина пъти, защото курсът евро–литас беше 3.45. Така че веднага някои хора се опитаха да създадат образ на това как чаша кафе вече няма да струва един литас, а ще струва едно евро.

И тези страхове, разбира се, бяха опровергани от реалността на пазара. Нищо такова не се случи. И мисля, че в следващите няколко месеца след реалното приемане на еврото хората се почувстваха много по-комфортно с новите ценови нива, с новите монети, с новите банкноти, и всички тези страхове просто изчезнаха. Сега рядко чувам някой да се оплаква от еврото. За 10 години постигнахме огромен икономически напредък. И всъщност еврозоната е част от този успех. Присъединяването ни към еврозоната беше една от основните предпоставки за този икономически растеж и, да кажем, непропорционалното увеличение на доходите в сравнение с това, което получихме откъм инфлация.

Как контролирахте инфлацията в началото? Имаше ли някаква система? В България вече започнаха да изписват по магазините цените в лева и евро.

Ние направихме същото. Шест месеца преди приемането и шест месеца след това, имахме етикети с цени в две валути. И аз бях на първа линия в този процес, тъй като бях един от ръководителите на проекта по това време, през 2014–2015 г., за да проверявам механизма за конвертиране на цените и да контролирам дали бизнесмените прилагат правилния обменен курс. Имахме екипи от доброволци и също платен персонал, които обикаляха много магазини, в отдалечени райони и в наистина специфична среда като улични пазари, за да видим дали конвертирането се прави правилно. Трябваше да снимаме всеки етикет. Нашият екип направи 4 000 снимки с цени преди и след. Така че можехме веднага да видим дали даден търговец е направил нарушение.

И какво установихте?

Видяхме само незначителни проблеми, дребни несъответствия. В някои случаи, както знаете, обменният курс има четири цифри след десетичната запетая. Така че беше твърде сложно за хората да запомнят всички тези дълги цифри. И понякога използваха по-кратък вариант. Вместо 3.4528 или нещо такова, казваха: „Добре, 3.5 е достатъчно.“ Но ние бяхме категорични, че това е нарушение. Мисля, че това ще се случи и в България. Така че моят съвет е: поемете контрол от самото начало и правете снимки.

Започнете да записвате ценовите нива още сега и ги сравнете с нивата след това. За да сте сигурни, че цените не са изкуствено повишени заради валутния обмен.

Имахте ли въведение в еврото преди да го приемете? Защото тук една част от българите се считат за недостатъчно информирани.

Мисля, че получихме достатъчно информация преди приемането. Имахме малко по-дълъг период на подготовка в сравнение с България. Имаше видеа, брошури, този начален комплект от банкноти и монети беше наличен за закупуване в много търговски обекти в Литва. Така че можеше да похарчиш малко литас, за да получиш своя стартов комплект. И това направи наистина плавен преход. И никой не се оплакваше след година или две, че някакви икономически проблеми са свързани с приемането на еврото.

И за да завършим интервюто — кой е най-ценният урок, който искате да предадете на българите относно Еврозоната? И какви грешки допусна Литва, ако има такива?

Не мога да си спомня някакви грешки. Мисля, че всички биха били по-щастливи, ако имахме по-дълъг период на подготовка. Но все пак имахме половин година. Също така получихме някои уроци от съседите ни от Латвия и Естония. Така че първият съвет би бил: просто копирайте нашите успехи, учете се от нашите грешки. Отидете в Хърватия, в Литва, в Словакия, за да видите какво се случва на място. За да направите вашия процес по-гладък, като вземете пример от други държави. Мисля, че е важно всъщност да се фокусирате върху ползите и да не се говори толкова шумно за рисковете. Има рискове навсякъде в живота, нали? Но ползите от приемането на еврото ясно надвишават рисковете и потенциалните разходи.

Ползите трябва да се комуникират по-ясно, за да може всеки гражданин да знае какъв ще бъде крайният резултат за него или за неговото домакинство.