Щерьо Ножаров: Има лимит за нетния дълг, всичко над него води до корекционни процедури

Бюджетният дефицит се е увеличил до рекордните 1.75 млрд. евро в края на април, което е 1.4% от прогнозирания БВП за годината, става ясно от обявените в понеделник данни на Министерството на финансите. Това е най-високата стойност на дефицита като абсолютна сума от десетилетия. Служебният министър на финансите Георги Клисурски призна, че бюджетът е на автопилот и призова новата власт, да предприеме стъпки за съкращаване на разходите.

Новите европейски фискални правила от 2024 година, които започват да действат при нас едва сега, тъй като средносрочния фискално-структурен план беше подписан миналия април, той не е проявил пълно действие, започва да действа от тази година. Там има ограничение на нетния дълг на 2 милиарда евро за година.  За брутен дълг няма ограничение, но има за нетен.  Това каза в ефира на Euronews PrimeTime  финансистът доц. Щерьо Ножаров.

Той обясни какво означава това:

В нетния дълг не се изчисляват плащания по падежи на стари дългове,  които за тази година според мен са 1,7 милиарда.  Оттам нататък ние каквото вдигаме като таван 2 милиарда отгоре, 3,7 милиарда излиза, че трябва да е брутният дълг. Правителството може да го вдигне на 10-12 милиарда,  но за да не влезем в корекционна процедура,  която е различно процедурата по макро-икономически дисбаланси,  по пакта за стабилност и растеж, тази по средносрочния фискален структурен план,  ще кажем каква е тя и какви са наказанията по нея,  правителството дори да изтегли да кажем 10 милиарда.

Те имат единствено право по европейските правила  да сложат тези пари във фискален буфер, за да не влезнем в наказание.

По думите на Ножаров, ако това се случи, ще влезем в корекционна процедура и ще имаме срок от шест месеца да предложим мерки за замразяване на заплати, пенсии и доходи.

„0,5% от БВП отива на сметка на ЕЦБ за замразени средства. Това е корекционната процедура, която е различна от тази  по пакта стабилност и растеж, макроикономически дисбаланси“, посочи още финансистът. 

Той обясни, че има два вида инфлация – инфлация на търсенето и предлагането,  за които причините са различни. 

„За инфлацията на търсенето причините са  силното увеличаване и разрастване на количеството  от пари в обръщение, а за инфлацията на предлагането причините са  международните шокове, енергийни, логистика,  структурни верига на доставки.  Това означава, че правителството трябва да намали  експанзията на бюджетните разходи“, коментира още експертът.

Целия разговор вижте във видеото.