Посланик Мари Дюмулен: Франция винаги е подкрепяла процеса на европейска интеграция на България

Дипломацията като призвание – говори новият френски посланик у нас Мари Дюмулен

Добър ден, Ваше Превъзходителство. От почти 6 месеца и дори малко повече сте в България. Как се чувствате у нас?

Изключително щастлива съм, че съм тук във България. И аз, и семейството ми. Радваме се на много топъл прием тук. Страната ви има богата история и културно наследство

Естествено, разбирам и колко е голяма моята отговорност – да вдъхвам живот и да продължа да развивам взаимоотношенията между нашите страни, които са толкова богати в културно отношение и толкова разнообразни. Връзката между България и Франция естествено не почива само на дейността на посолството, и в това е смисъла на моята мисия като дипломат. Това е повод да се срещам с много хора, българи и французи, които биха могли да допринесат за това двустранно развитие – всеки в своята област. Така че да засилим отношенията си и да създадем заедно едно общо бъдеще

Имате богата дипломатическа кариера. Мисията ви тук в България различава ли се по нещо от предишните?

В живота на един дипломат всеки опит, е различен. Всяка страна разполага със своя култура, история и своята особена връзка с Франция. Това всъщност е смисъла на нашата професия, но в това е и нейната трудност, защото ние сме принудени всеки път да поставяме под въпрос всичко , в което вярваме. И да се приспособяваме към всяка нова страна, към новите ни партньори и към новата култура. Така че за човек, който обича да се учи и да открива нови неща, това е най-хубавата професия.

Мисията ми в София е по-различна от предишните, най-вече защото става дума за моето първо назначение в качеството ми на посланик. Наистина е невероятна чест да мога да представлявам моята страна в България, с която ние имаме толкова общи неща.

Също така е огромна отговорност, защото нашите две страни са изправени пред безпрецедентни предизвикателства. И разбира се, моята роля се състои в това, поне аз така си мисля, още повече да се засилят нашите връзки, да се засили солидарността на нашите две страни, за да можем заедно да се справим с кризите. Разбира се, заедно с нашите европейски партньори, защото ние сме по-силни, когато сме обединени.

Франция и България – историята, която свързва 

Как оценявате днес отношенията ни? Франция и България имат дълги исторически връзки. България е и страна член на франкофонското семейство.

Франция и България отбелязаха през 2024 -та 145 години от установяване на дипломатическите ни отношения.

Но в интерес на истината, връзките между двете ни страни са още по-стари Бих искала да напомня сега, когато България се готви да отбележи 150 години от клането в Батак, – речта на Виктор Юго пред Националното събрание. В нея той яростно критикува безразличието на европейските правителства към участта на българския народ и призовава дипломацията да се ръководи не само от държавни интереси, но също така от съвест и хуманизъм. И тази негова реч остава източник на вдъхновение. Тя също така показва, че солидарността между нашите две нации има дълбоки и здрави корени. Днес тази връзка, и солидарност, почиват на нашата обща принадлежност към Европейския съюз и НАТО. Франция винаги е подпомагала и подкрепяла процеса на европейска интеграция на България и съвсем наскоро тя продължи да го прави по един много последователен начин, като поддържаше страната безрезервно в нейното присъединяване към Шенген и еврозоната.

И тази обща принадлежност ни натоварва с още споделени отговорности. Най-вече отговорността заедно да работим за изграждането на една по-силна Европа, която е по-конкурентоспособна и по-суверенна. Така че да можем заедно да се справим с предизвикателствата и заплахите, пред които днес нашия континент е изправен. И в това е смисъла на сътрудничеството между нашите две държави в областта на отбраната, но също така и в областта на енергетиката, например. Ние бихме могли да направим много повече и в областта на транспорта, за да можем по-добре да интегрираме България към европейските транспортни мрежи и също така в областта на околната среда и инновациите. И днес Френско-българската търговска камара наброява повече от 300 предприятия, които допринасят за разкриването на повече от 10 000 работни места в много разнообразни сектори. Катто самолетостроенето, космонавтиката, хранително-вкусовата промишленост, , управлението на големи инфраструктурни проекти, като например Летище-София, а също така и водоснабдяването в София .Солидарността между нашите две страни тя е е дълбоко вкоренена в културният и интелектуалният обмен, който наистина съществува отдавна. И тази история има своите лица. Лица като Ромен Гари Цветан Тодоров, Силви Вартан , големият пианист Венцислав Янков , който допринесе за обучението на цяло едно поколение музиканти във Франция.

И днес забелязвам, че френската литература все повече се чете в България, и също така българската литература има ново ехо във Франция, най-вече благодарение на писатели като Георги Господинов. Но не само на него. Откато съм тук в България, съм трогната колко много френската култура се обича тук . Наскоро бях във Варна, и там открих паметник посветен на Шарл Азнавур например. Тези жестове на приятелство се оценяват дълбоко от нас. Много съм впечатлена и признателна и от мястото което заема френският език тук в България. У вас има изключителната система на преподаване на френски език,. Има повече от 20 учебни заведения, френски езикови гимназии и училища със засилено изучаване на френски език и в тях се обучават около 6000 ученици. И също така няколко български университета предлагат обучение по френски в специалности като право, икономика, химия, биология и политически науки.

Новото време и войните – къде е Европа?

Но изживяваме и войната в Иран. Конфликт, който е изключително сериозен. Как виждате ролята на Европа в него?

Първото нещо, което бих искала да подчертая е, че Европа не е участник в този конфликт и Франция винаги е заявяла, че позицията ни е изключително отбранителна. Европейците нито бяхме предупредени, НИТО пък след това бяхме въвлечени във военните действия на САЩ и Израел. Дори ние координирахме действията си не само в рамките на ЕС, но и с Великобритания. И това наистина отново илюстрира тази солидарност, която ни обединява.

Нашият основен приоритет беше да осигурим защита на европейските граждани в региона. Ние го направихме под формата на взаимопомощ, между европейски партньори, което до голяма степен улесни усилията за евакуиране . Но европейската солидарност в тази криза означава също така общи интереси в сферата на сигурността, икономиката, енергийната политика.

И това е причината поради която европейските държави заедно работят за постигане на де-ескалация и за връщане към дипломацията. Работят за това, възможно, най-бързо да се прекретят ударите и да се възстанови свободата на плаване.

Но в същото време цените вървят нагоре. И това е голям проблем за Европа и гражданите ѝ, включително и в България. Може ли Европа да се намеси?

Мисля че ще е грешка ако дори в тази ситуация допуснем да се търгува руски петрол.

Аз нямам предвид само руския петрол, аз питам като цяло. Какво Европа може да направи в тази ситуация?

Трябва да почертая, че преди да започне тази война, запасите от петрол в Европейския съюз бяха достигнали своето най-високо равнище. Освен това трябва да имаме предвид факта че нефта, който преминава през Ормузкия проток , представлява само 20% от доставките на Европейския съюз. Разбира се, това не е малко, но все пак ние в много по-малка степен сме зависими от тези доставки в сравнение с други страни, като Япония или Китай, например. Ние чуваме и друго, че скока в цените на горивата на международните пазари би трябвало да доведе до това да се възобновят доставките на петрол от Русия. Но още веднъж повтарям – голяма грешка. е да мислим, че в това се състои решението.

Нашата стратегическа цел е да ограничим приходите на Русия от търговията с нефт, за да не може тя да финансира своята война срещу Украйна и също така да намалим нашата зависимост, свързана с енергийните доставки от Русия. Това ще ни позволи да засилим натиска върху Москва. За да сложи край на тази война и да намалим нашата уязвимост в дългосрочен план.

Тогава къде е решението на енергийната криза според вас?

По този въпрос в момента текат дискусии на Европейско равнище и се обсъждат мерките, които биха могли да се предприемат. Една от антикризисните мерки, която беше предложена от ЕС и Комисията е да се намалят стратегическите резерви, като по този начин се позволи на цените да паднат поне в краткосрочен план. Разбира се ще трябва да се предприемат и други, за да се намали тежестта върху потребителите.

Казвате че всяка страна сама трябва да се справя?

Не всяка страна сама за себе си, това са действия които са координирани на европейско ниво. И ако се върна на вашия въпрос за решението от кризата. Решението е в деескалация на конфликта , връщане към преговорите, защото само така ще се сложи край на ръста на цените , ще стане възможно преминаването през Ормузкия проток , ще се възстановят и доставките.

Президентът Еманюел Макрон предлага ядрен чадър над Европа. Това реалистичен проект ли е според вас?

: По време на своята реч от 5-ти март президентът Макрон заяви, че започва стратегическа дискусия по въпросите на нашата защита свързана с ядреното възпиране. Става дума, разбира се, за френското ядрено възпиране. Защита, която може да обхване и съюзниците ни на европейския континент. Френската ядрена програма ни пази, тя е пълноценна, суверенна и самостоятелна. От 1964 година тази наша програма по един много ясен начин винаги е играла роля в опазването на мира и сигурността в Европа.

В речта си президентът направи следния избор – да материализира и да предаде оперативен характер на европейското измерение на френското възпиране. Като въведе това което наричаме разширено ядрено възпиране.

Тази промяна има за цел да засили, както сигурността на Франция така и на Европа.

А България може ли да има място в тази програма?

Както всички европейски партньори, така и България, ако има желание, би могла да поеме подобен ангажимент.

България би могла да поеме ангажимент към Франция и тук става дума за няколко аспекта. Това сътрудничество ще включва политическа, оперативна и техническа част. От една страна ще покаже какво представлява стратегическата конвергенция и нарастващата солидарност между Франция и нейните партньори.

Става дума за това да се изгради диалог който да е белязан от взаимно доверие и да се изградят сигурни комуникационни партньори. Както и участието на партньори в колективни учения които например имат ядрени измерения.

В същото време войната в Украйна навлезе в 5-ата си година. Виждаме че САЩ и Русия са активни, но войната продължава. Преговорите не водят до мир. Каква е ролята на Европа, как я оценявате вие?

: Ако ми разрешите, първо бих искала да се върна към речта на Виктор Юго която наистина запазва своят изключително актуален характер. През 1876 година Юго пише: едно правителство не разполага с повече право от отделния индивид да действа като убиец. И добавя, Европа е солидарна и всичко това, което се прави в Европа се прави от Европа.

И този призив към европейците да поемат своята отговорност остава валиден и днес. Украинците вече изживяха 4 години война. 4 години те се събуждат под грохота на бомби, ракети и дронове. 4 години унищожения. 4 години разделени и почернени семейства. Всичко това заради руската агресия.

Жизнено важно е тази война да спре. Изключително важно е Владимир Путин да разбере очевидното, че тази война , която той започна и в която увлече своята страна с риск да я изтощи и напълно да я дискредитира, трябва наистина да престане. И Европа продължава да упражнява натиск върху Русия, за да я накара добронамерено да започне преговори. От 2022 г. насам ЕС взе решение за 2600 санкции, които между другото бяха подновени съвсем наскоро . Също така през март Европейския Съюз прие и индивидуални санкции, срещу хора, които носят отговорност за клането в Буча.

Но войната продължава…

Да, войната продължава. Но също така ние продължаваме да полагаме всякакви усилия, за да избегнем форми на заобикаляне на санкциите.

И най-вече тези санкции, които са насочени срещу руския сенчест флот, което позволява да се подхранва войната от страна на Русия. И отново повтарям – санкциите остават най-ефективният инструмент, който ни позволява да упражняваме натиск върху руската икономика. Що се отнася до преговорите. Ние продължаваме да поддържаме тясно сътрудничество с украинските и американски преговарящи.

Казват, че Европа днес страда от липса на лидерство. Вярно ли е това според вас?

Да се твърди че Европа е слаба означава да работим в полза на теорията за упадъка и също така в полза на нашите противници . Не, Европа не е слаба, тя е много богата, тя е демократична и тя е привлекателна. Освен всичко друго, Европа в световен план със своите 450 милиона жители наистина тежи като пазар. И освен това тя разполага с необходимите инструменти, за да подобри още повече подготовката си за реагиране на кризи и на заплахи, независимо дали те са икономически или военни.

Но все пак Европа би могла да стане още по-силна, още по-мощна, като засили своята стратегическа автономност, като намали своите зависимости и като се погрижи за собствената си обрана и собствената си сигурност, без да жертва това, което и е нейната сила в този свят, а именно нейните демократични, социални и екологични ценности. И тя трябва да направи това като стане още по-конкурентноспособна, като засили единния пазар и като инвестира в технологиите на бъдещето, независимо дали става въпрос за изкуствен интелект, космоса или пък зелените технологии. Но искам отново да почертая. днес Европа разполага с една изключителна сила, изключителна привлекателност.

Казват, че един нов световен ред е на път да се роди. Какви са предизвикателството в него според вас?

Не знам дали в момента се заражда един нов световен ред, но това, което установяваме е, че световният ред, такъв какъвто го познаваме след края на студената война, е предмет на безпрецедентно брутализиране. Брутални са отношенията към архитектурата на международната сигурност, към търговските взаимоотношения, към правото и международните институции. И предвид това , Европа трябва да действа така че да предпази своите граждани, но също така и да опази своите основополагащи принципи. Защото какво означава един по-брутален свят? Това означава свят на засилени неравенства. свят в който силните държави биха могли да налагат волята си на по-слабите. Да имат достъп до критични ресурси, в ущърб на тези, които реално имат нужда от тях и съответно да се освободят от всяко задължение за сътрудничество, когато трябва да се справяме с международните предизвикателства. И също така това би бил един много по-опасен свят, в който насърчаването на контролът върху оръжието, на това да не се прибягва до сила, чисто и просто всичко това ще изчезне. Това ще е свят в който всичко това, което ни обединява, като тръгнем от социалните мрежи, и минем през икономическите зависимости и също така през общите блага, като океана или космоса, всичко това може да се превърне в оръдие на властта. Особено когато попадне в ръцете на неблагоразумни хора. И ако позволите предвид климатичните промени и последствията от тях, като се вземат предвид рисковете, на които са изложени и океаните и биологичното разнообразие, повече от всякога ние имаме нужда от международно сътрудничество.

Какви са впечатленията ви от българите, от България?

В интерес на истината, имах някакви очаквания, защото имам български приятели още преди да дойда в България. Но за мен е много приятно да установя какъв топъл прием ми беше оказан. Толкова съм впечатлена от жизнеността на българското общество, във всички негови измерения. От културната сцена, от българската литература. Тук срещам много талантливи хора, които биха искали да поставят таланта си в служба на своята страна и на нейната европейска интеграция. И така, моят престой тук е изключително интересен, тъй като има толкова много неща, които могат да се направят между нашите две страни във всички области. Накрая бих добавила, че за любител на планината като мен, България наистина е една прекрасна страна и има толкова много неща за откриване още тук.