Петер Лийзе: Най-доброто решение е да се откажем от изкопаемите горива, но не веднага | Станция Европейски съюз

Откакто Израел и Щатите започнаха войната си срещу Иран преди три месеца, енергийните цени скочиха драстично. Въпросът е как Старият континент да реагира? Един от възможните отговори – като укрепи Европейската система за търговия с емисии или т.нар. ETS2. Точно за това разговаряме с евродепутата Петер Лийзе – едно от водещите лица на европейската климатична политика. Както винаги поставя фокуса и върху България, като тук – в новата схема ETS-2 – залогът е голям и се равнява на милиарди евро за страната ни. 

Енергийната криза, задълбочена от войната в Близкия изток, оказва все по-сериозен натиск върху европейските потребители. На този фон Европа е изправена пред ключов въпрос: как новата система за търговия с емисии ETS2 ще промени живота ни и ще поскъпне ли още енергията? Може ли Старият континент окончателно да се освободи от зависимостта си от газ и петрол? В специално интервю за Станция Европейски съюз германският евродепутат Петер Лийзе, който активно работи по формирането на климатичната политика, обяснява как промените ще засегнат домакинствата, бизнеса и индустрията. Ще помогнат ли европейските фондове на България да премине по-леко през енергийния преход и какви компенсации ще получат гражданите?

Г-н Лийзе, системата за търговия с емисии на ЕС за някои зрители може да звучи като далечна концепция. Можете ли накратко да обясните основните цели на ETS2?

ETS2 е основният ни инструмент за премахване на зависимостта ни от газ и петрол. Виждаме колко е голям проблемът. Получаваме газ и петрол от части на света, където винаги има напрежение. В момента в Иран имаме Ормузкия проток, който блокира доставките на петрол и газ. За да бъдем независими, трябва да подкрепим всяка алтернатива. Моята група и подкрепя ядрената енергия, но възобновяемите енергийни източници също са важна част. ETS2 ще стимулира всеки, който използва енергия, произведена в страната и щадяща климата. На пръв поглед изглежда като тежест, но всъщност е голяма възможност за прехода. На първо място, всеки, който инвестира в алтернативи, ще спечели. И има огромна сума пари, особено за България, за да се защитят хората и да им се помогне в прехода.

Как можем да постигнем тази независимост, този преход? И може би по-важният въпрос е: Kога?

ETS2 ще влезе в сила през 2028 г., но средствата ще бъдат на разположение още преди това. Това означава, че ще има средства за гражданите, които искат да се откажат от изкопаемите горива, и те ще получат незабавна подкрепа. Така че парите ще дойдат, преди да дойде тежестта. Във фонда за социален климат има много пари за България. България получава пет пъти повече пари, отколкото плаща. Това са 2,5 милиарда. Освен това има и фонд за модернизация и механизъм за солидарност в ETS1. Това прави общо 10 милиарда, които България получава от други държави-членки. А отгоре на това имате и националните приходи, така че има достатъчно пари за подпомагане на гражданите.

Споменахте за трудностите – енергийният шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток и от блокадата на Ормузкия проток, се усеща в Европа. Как ще се справим с икономическата тежест върху потребителите и бизнеса?

Мисля, че е важно да използваме средствата, които са на разположение веднага, за да помогнем на гражданите. А чрез плана за социалния климат също може да се подпомогнат гражданите директно. Разбира се, има една поговорка: ако дадеш на бедния риба, той няма да е гладен за ден. Ако го научиш да лови, никога вече няма да е гладен. Така че най-доброто решение е да се откажем от изкопаемите горива. Но някои хора не могат да го направят веднага. Ето защо пряката подкрепа за доходите също е възможност в социалния климатичен фонд. Това е вторият най-добър вариант, но понякога в живота трябва да избереш втория най-добър вариант.

Как на практика могат да се намалят разходите за енергия?

Можете да защитите хората и да им помогнете директно. България е сравнително бедна страна, но има и богати хора. Затова винаги препоръчвам да се подкрепят средната класа и семействата с ниски доходи, особено онези, които работят много усърдно. А това е възможно чрез директна подкрепа. Можете да им дадете пари с обяснението, че това е помощ за справяне с високите цени на енергията.

Вие говорите за пряка помощ за хората, но аз питам за цените на самата енергия. Например цената на горивото.

За едно семейство важна е крайната сметка. Ако цените на енергията са по-високи, но получавате пряка помощ, тогава можете да използвате тези пари и за компенсиране на по-високите разходи. Проблемът е, че когато просто намалите цената на бензиностанцията, това няма да бъде много целенасочено и ще подкрепите потреблението на петрол. А потреблението на петрол предизвиква високите цени. Така че има един затворен кръг, който трябва да прекъснем по някакъв начин. И затова е важно да се помогне на хората, но без да се увеличава отново търсенето на петрол, защото това е проблем. Освен това, когато намалите цената на бензиностанцията, вие възнаграждавате и богатите. И както казах, в България хората са по-бедни от средното за останалата част на Европа, но има и богати хора. Ето защо е по-добре да се помогне директно на средната класа и на хората с ниски доходи.

Отвъд семейното планиране – в по-широк план, при по-високи цени на енергията, съществува ли риск от загуба на конкурентоспособност и евентуално преместване на производства извън Европа? Как ще се отнесете към този проблем?

Този проблем съществува и от 20 години вече имаме Системата за търговия с емисии – ETS1, която обхваща тежка промишленост като циментовата, а също и електроенергийния сектор. По отношение на тежката промишленост – много е важно да я защитим. За момента им предоставяме безплатни квоти. Така че, когато те са най-добре представящите се в Европа, не трябва да плащат нищо за ETS. Но това е само временно решение. Знам една компания, която декарбонизира циментен завод в България. Те получават подкрепа от Европейския съюз, на първо място, и получават подкрепа за защита. Така че имаме механизъм, така нареченият CBAM – Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите. Когато компания от Турция внася цимент в България, а това представлява нелоялна конкуренция, защото в Турция нямат същото екологично законодателство като в Европа, тази турска компания трябва да плати. Така че ние създаваме равни условия с този механизъм за коригиране на въглеродните граници. И мисля, че това е много важно, защото не искаме да бъдем климатично неутрални и да загубим нашата промишленост. Искаме да декарбонизираме промишлеността и също така да помогнем за декарбонизирането на нашите съседи. Така Турция започна да бъде член на Парижкото споразумение, защото имаме този механизъм – CBAM. И сега те също обмислят собствена система за търговия с емисии. Така че това е правилната посока – не да унищожим индустрията, а да мотивираме другите да ни последват.

Да, да запазим амбициозните цели за декарбонизация, без да подкопаваме промишлената си база. Очаква се преразглеждане на Схемата за търговия с емисии. Как се очаква тя да бъде променена или модернизирана?

Основното, което правим с гласуването в парламента, е да смекчим цените. Това е пазарно ориентирана система и понякога хората се страхуват, че цените ще скочат до небето. Именно затова 19 държави-членки – както тези, които се колебаеха, като Полша и Чехия, така и тези, които бяха „за“, като Нидерландия или Германия – се съгласиха, че искаме да имаме по-добър контрол върху цените. 

Последен въпрос – какво послание имате, за да убедите хората колкото важна е системата и потенциалните ползи?

ETS2 е основният инструмент за декарбонизация, за да спасим планетата за нашите деца и внуци. Но той е и основният инструмент за премахване на нашата зависимост. За да избегнем бъдещи кризи. Имаме криза, защото газът и петролът са оскъдни. И винаги ще имаме проблеми, докато зависим от газ и петрол. Да бъдем независими е по-добре за бъдещето. Основното е, че парите трябва да бъдат насочени и върнати на гражданите, за да им помогнат.

Благодаря Ви за отделеното време.